Вродено еквиноварусно ходилоНа латински език: Pes equinovarus congenitus. Определение: Вроденото еквино-варусно ходило представлява вродена деформация, при която ходилото е изкривено надолу и навътре. Това е най-честият тип на криви крачета. Среща се по-често при момчета. В 50 % заболяването е двустранно.Етиология: Етиологията на деформацията не е напълно изяснена. Предполагаеми причини са: - вътрематочно притискане на ходилото поради липса на околоплодни води; - задръжка в развитието на талуса (скочната кост); - прекаран вътрематочно детски паралич.Най-вероятната причина е ненормално развити елементи на ходилото.Патоанатомия: Флексорните мускули на ходилото са скъсени и задебелени, а екстензорните мускули са изтънени и удължени. Има сублуксация в Шопартовата става в посока на метатарзоаддуктус. Петната кост (калканеус) е извита навътре спрямо подбедрицата. Скочната кост (талус) е извита навътре (във варус).Клиника: Деформацията се характеризира с три основни компонента: - аддукция – извиване на предната част на ходилото навътре; - супинация – повдигане на вътрешния ръб на ходилото и снижаване на външния му ръб; - еквинус – висок стоеж на петичката.В зависимост от степента на изразеност на отделните компоненти на деформацията се различават три клинични групи:І група: трите елемента на деформацията са слабо изразени. Чрез мануална корекция напълно се коригират метатарзо-аддуктусът и варусът, а по-трудно еквинусът. Към тази група спадат 20-25 % от болните.ІІ група: елементите на деформацията са по-силно изразени и видими. Чрез мануална корекция частично се коригират метатарзо-аддуктусът и варусът, а еквинусът не се коригира. Към тази група спадат 70-75 % от болните.ІІІ група: трите елемента на деформацията са много силно изразени. Мануалната корекция е неуспешна.След прохождането на детето елементите на деформацията се задълбочават. Походката е нестабилна. То стъпва по външния ръб на ходилото, в една точка на нивото на Шопартовата става. Диагноза: Поставя се лесно, тъй като деформацията се вижда още при раждането. Чрез фасова и профилна рентгенографии се доказват елементите на деформацията.Лечение: Лечението започва веднага след раждането. При деца от първа клинична група се провежда редресираща лечебна гимнастика. Постигнатият ефект се задържа чрез пластмасови ортези. При деца от втора и трета клинична група се провежда етапна редресация – деформацията се корегира мануално, а постигнатия ефект се задържа чрез гипсови ботушчета. Те се сменят през 6-7 дни.На шест месечна възраст децата се изследват рентгенологично. Ако и трите елемена на деформацията са корегирани, се продължава с консервативно лечение. Провежда се лечебна физкултура, а през нощта се поставят ортези. След като детето проходи, то носи ортопедични обувки, като до 7-8 годишна възраст се наблюдава от ортопед.Ако на шест месечна възраст се установи при рентгенологичното изследване, че само еквинизмът не е корегиран се извършва оперативно лечение – удължаване на Ахилесовото сухожилие. Ако и трите елемента на деформацията не са корегирани се провежда обширна операция. Деформацията често рецидивира, поради което децата трябва да се наблюдават от ортопед.
сряда, 23 януари 2008 г.
Вродено еквиноварусно ходило.
Вродено еквиноварусно ходилоНа латински език: Pes equinovarus congenitus. Определение: Вроденото еквино-варусно ходило представлява вродена деформация, при която ходилото е изкривено надолу и навътре. Това е най-честият тип на криви крачета. Среща се по-често при момчета. В 50 % заболяването е двустранно.Етиология: Етиологията на деформацията не е напълно изяснена. Предполагаеми причини са: - вътрематочно притискане на ходилото поради липса на околоплодни води; - задръжка в развитието на талуса (скочната кост); - прекаран вътрематочно детски паралич.Най-вероятната причина е ненормално развити елементи на ходилото.Патоанатомия: Флексорните мускули на ходилото са скъсени и задебелени, а екстензорните мускули са изтънени и удължени. Има сублуксация в Шопартовата става в посока на метатарзоаддуктус. Петната кост (калканеус) е извита навътре спрямо подбедрицата. Скочната кост (талус) е извита навътре (във варус).Клиника: Деформацията се характеризира с три основни компонента: - аддукция – извиване на предната част на ходилото навътре; - супинация – повдигане на вътрешния ръб на ходилото и снижаване на външния му ръб; - еквинус – висок стоеж на петичката.В зависимост от степента на изразеност на отделните компоненти на деформацията се различават три клинични групи:І група: трите елемента на деформацията са слабо изразени. Чрез мануална корекция напълно се коригират метатарзо-аддуктусът и варусът, а по-трудно еквинусът. Към тази група спадат 20-25 % от болните.ІІ група: елементите на деформацията са по-силно изразени и видими. Чрез мануална корекция частично се коригират метатарзо-аддуктусът и варусът, а еквинусът не се коригира. Към тази група спадат 70-75 % от болните.ІІІ група: трите елемента на деформацията са много силно изразени. Мануалната корекция е неуспешна.След прохождането на детето елементите на деформацията се задълбочават. Походката е нестабилна. То стъпва по външния ръб на ходилото, в една точка на нивото на Шопартовата става. Диагноза: Поставя се лесно, тъй като деформацията се вижда още при раждането. Чрез фасова и профилна рентгенографии се доказват елементите на деформацията.Лечение: Лечението започва веднага след раждането. При деца от първа клинична група се провежда редресираща лечебна гимнастика. Постигнатият ефект се задържа чрез пластмасови ортези. При деца от втора и трета клинична група се провежда етапна редресация – деформацията се корегира мануално, а постигнатия ефект се задържа чрез гипсови ботушчета. Те се сменят през 6-7 дни.На шест месечна възраст децата се изследват рентгенологично. Ако и трите елемена на деформацията са корегирани, се продължава с консервативно лечение. Провежда се лечебна физкултура, а през нощта се поставят ортези. След като детето проходи, то носи ортопедични обувки, като до 7-8 годишна възраст се наблюдава от ортопед.Ако на шест месечна възраст се установи при рентгенологичното изследване, че само еквинизмът не е корегиран се извършва оперативно лечение – удължаване на Ахилесовото сухожилие. Ако и трите елемента на деформацията не са корегирани се провежда обширна операция. Деформацията често рецидивира, поради което децата трябва да се наблюдават от ортопед.
Вродено еквиноварусно ходилоНа латински език: Pes equinovarus congenitus. Определение: Вроденото еквино-варусно ходило представлява вродена деформация, при която ходилото е изкривено надолу и навътре. Това е най-честият тип на криви крачета. Среща се по-често при момчета. В 50 % заболяването е двустранно.Етиология: Етиологията на деформацията не е напълно изяснена. Предполагаеми причини са: - вътрематочно притискане на ходилото поради липса на околоплодни води; - задръжка в развитието на талуса (скочната кост); - прекаран вътрематочно детски паралич.Най-вероятната причина е ненормално развити елементи на ходилото.Патоанатомия: Флексорните мускули на ходилото са скъсени и задебелени, а екстензорните мускули са изтънени и удължени. Има сублуксация в Шопартовата става в посока на метатарзоаддуктус. Петната кост (калканеус) е извита навътре спрямо подбедрицата. Скочната кост (талус) е извита навътре (във варус).Клиника: Деформацията се характеризира с три основни компонента: - аддукция – извиване на предната част на ходилото навътре; - супинация – повдигане на вътрешния ръб на ходилото и снижаване на външния му ръб; - еквинус – висок стоеж на петичката.В зависимост от степента на изразеност на отделните компоненти на деформацията се различават три клинични групи:І група: трите елемента на деформацията са слабо изразени. Чрез мануална корекция напълно се коригират метатарзо-аддуктусът и варусът, а по-трудно еквинусът. Към тази група спадат 20-25 % от болните.ІІ група: елементите на деформацията са по-силно изразени и видими. Чрез мануална корекция частично се коригират метатарзо-аддуктусът и варусът, а еквинусът не се коригира. Към тази група спадат 70-75 % от болните.ІІІ група: трите елемента на деформацията са много силно изразени. Мануалната корекция е неуспешна.След прохождането на детето елементите на деформацията се задълбочават. Походката е нестабилна. То стъпва по външния ръб на ходилото, в една точка на нивото на Шопартовата става. Диагноза: Поставя се лесно, тъй като деформацията се вижда още при раждането. Чрез фасова и профилна рентгенографии се доказват елементите на деформацията.Лечение: Лечението започва веднага след раждането. При деца от първа клинична група се провежда редресираща лечебна гимнастика. Постигнатият ефект се задържа чрез пластмасови ортези. При деца от втора и трета клинична група се провежда етапна редресация – деформацията се корегира мануално, а постигнатия ефект се задържа чрез гипсови ботушчета. Те се сменят през 6-7 дни.На шест месечна възраст децата се изследват рентгенологично. Ако и трите елемена на деформацията са корегирани, се продължава с консервативно лечение. Провежда се лечебна физкултура, а през нощта се поставят ортези. След като детето проходи, то носи ортопедични обувки, като до 7-8 годишна възраст се наблюдава от ортопед.Ако на шест месечна възраст се установи при рентгенологичното изследване, че само еквинизмът не е корегиран се извършва оперативно лечение – удължаване на Ахилесовото сухожилие. Ако и трите елемента на деформацията не са корегирани се провежда обширна операция. Деформацията често рецидивира, поради което децата трябва да се наблюдават от ортопед.