сряда, 23 януари 2008 г.

Заболявания--симптоми (Протеинурия ).

Протеинурия
Протеинурията е един от основните симптоми на бъбречните заболявания. Представлява наличие на повече от 100-150 mg белтък в 24 часова урина. До тази граница протеинурията е физиологична – представлява количеството филтриран белтък през гломерулните капиляри, което не е реабсорбирано в проксималните извити каналчета. Като микроалбуминурия се определя наличието в урината на 30-300 mg албумин за 24 часа. Ранен симптом е при диабетната гломерулосклероза, среща се и при есенциална хипертония. Според количеството на отделен белтък протеинурията бива: - незначителна – при отделен белтък между 150 mg и 0.5g/24h. - умерена – от 0.5 до 3.5g/24h. - масивна – над 3.5g/24h.Според размера на белтъчните молекули в урината протеинурията бива: 1. Селективна – в урината се установяват белтъци с ниска молекулна маса – β2- микроглобулин, α1-микроглобулин, лизозим, албумин, трансферин и др. Селективната протеинурия говори за леко гломерулно увреждане. Характерна е за гломерулонефрита с минимални промени. 2. Неселективна – в урината проникват и високомолекулярни белтъци – IgG, α2-макроглобулин и др.Селективността се определя чрез съотношението на клирънсите на един нискомолекулярен белтък (напр. трансферин – мол. т. 88 000) и високомолекулярен белтък (напр. IgG – мол. Т. 160 000). Когато съотношението между тези два клирънса е по-малко от 0.2, протеинурията е селективна. При стойности над 0.2 протеинурията е неселективна. Според вида на бъбречното увреждане протеинурията бива:1. Гломерулна протеинурия. Среща се при гломерулни заболявания (гломерулонефрит, диабетна гломерулосклероза, амилоидоза и др.), при които се нарушава пропускливостта на гломерулната капилярна стена. Обикновено е умерена до масивна, може да бъде селективна и неселективна. 2. Тубулна протеинурия. Среща се при тубуло-интерстициални заболявания – пиелонефрит, интерстициален нефрит, подагрозна нефропатия, балканска ендемична нефропатия, интоксикация с тежки метали и др. Увредени са епителните тубулни клетки, при което се нарушава реабсорбцията на филтрираните белтъци и те се отделят с урината. Тубулната протеинурия е селективна – откриват се главно нискомолекулярни белтъци (α1- и β2- микроглобулин). Количеството й е между 1-2g.3. Смесена гломерулно-тубулна протеинурия. В зависимост от времето на поява и продължителността протеинурията бива:1. Постоянна – установява се при всяко изследване.2. Непостоянна (интермитентна) – появява се от време на време. Наблюдава се в начален стадий на редица бъбречни заболявания. Към интермитентните протеинурии спадат още: - ортостатична протеинурия – нощната урина е апротеинурична, но през деня се установява протеинурия. У юноши с грацилна конституция се приема за функционална, ако няма органична причина. - фебрилна протеинурия – среща се при фебрилни състояния. - спортна протеинурия – появява се след физическо натоварване. - застойна протеинурия – при десностранна и тотална сърдечна недостатъчност. - неврогенна протеинурия – при черепно-мозъчни травми, инсулт, менингити, стрес.За преренална протеинурия се говори, когато в организма се натрупват леки вериги, миоглобин или хемоглобин и се надхвърля капацитетът на тубулните клетки за обратна резорбция. В резултат тези протеини преминават в урината. При моноклоналната гамопатия, напр. се наблюдава протеинурия на Bence-Jones – отделят се леки вериги с урината. При постреналната протеинурия има усилено секретиране от дисталните тубули на белтък на Tamm Horsffall. За псевдопротеинурия се говори, когато белтъчните проби се позитивират от разпаднали се клетки – левкоцити, еритроцити, от флуор.Протеинурията се доказва чрез:1. Качествени (скринингови) методи - проба със сулфосалицилова киселина, тест-лентички.2. Количествени методи – биуретова проба.Чрез имуноелектрофореза на урината се диференцират уринните белтъци – микроалбумини, леки вериги, албумини, имуноглобулини.