сряда, 23 януари 2008 г.

Желязодефицитна анемия--Anaemia ferripriva.

Желязодефицитна анемия
Определение: Желязодефицитната анемия е микроцитна, хипохромна анемия, която се дължи на дефицит на желязо в организма.Това е най-честата анемия - 80% от всички анемии. Среща се по-често при жени – те имат по-голяма потребност от желязо поради менструация, бременност и лактация.Етиология: Най-честите причини за железен дефицит са:1. Недостатъчен внос на желязо с храната. 2. Недостатъчна резорбция, напр. при малабсорбционен синдром, след резекция на стомаха, на тънките черва, при хроничен атрофичен гастрит.3. Повишена потребност по време на растеж, бременност, кърмене, при лечение на витамин В12- дефицитна анемия с витамин В12.4. Хронични кръвозагуби: - от храносмилателния тракт: варици на хранопровода, ерозивен гастрит, язвена болест, дивертикул на Mekel, улцерозен колит, дивертикули и полипоза на дебелото черво, рак на стомаха, на колона, тенийни инфекции, хемороиди и др. - генитални кръвотечения: мено- и метрорагии, при тумори на матката. - от отделителната система: при тумори на бъбреците, уретера, пикочния мехур, при уролитиаза, вродени заболавания. - кръвозагуби от нос, бял дроб, при операция, при хеморагична диатеза, при продължително лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и др.Патогенеза: Железният дефицит има три стадия: 1. Прелатентен железен дефицит – има недостиг на желязо в депата. 2. Латентен железен дефицит – това е стадий на желязодефицитна еритропоеза без анемия.3. Желязодефицитна анемия – има понижение на хемоглобина, еритроцитите, хематокрита.Клиника: Началото на заболяването е бавно, безсимптомно поради бавността на намаление на железните депа.В стадий на латентен железен дефицит се понижава активността на Fe-съдържащите ензими.В стадия на желязодефицитна анемия се наблюдават:1. Общи симптоми: - отпадналост, обща слабост, лесна уморяемост, поява на задух при усилие; - главоболие, “замайване”, намалена концентрация; - бледост на кожата и видимите лигавици, особено по твърдото небце и под езика; - тахикардия, функционален систоличен шум на сърдечния връх (дължи се на турбулентността на кръвния ток при намален вискозитет), понижено артериално налягане; - неспокойствие, раздразнителност, нарушение на съня.2. Кожно-лигавични симптоми: - синдром на Plummer-Vinson: атрофия на лигавицата на езика, орофаринкса и хранопровода, парене по езика и болезнено и затруднено гълтане; - рагади в усните ъгли; - суха кожа, тънки и чупливи косми, ноктите са тънки, плоски (platonychie), понякога са вдлъбнати (koilonychia) като часовниково стъкло, иман надлъжни рагади и са лесно чупливи.Лабораторни изследвания:I. В стадий на прелатентен железен дефицит се установява: понижен серумен феритин и желязо в костния мозък.II. В стадий на латентен железен дефицит допълнително е понижено и серумното желязо, сидеробластите в костния мозък също са понижени, а трансферинът е повишен.III. При желязодефицитна анемия: 1. Хемоглобинът е понижен при мъже под 130 g/l, а при жени – под 120 g/l. При лека анемия хемоглобинът е до 90 g/l , при средно тежка – 90-60 g/l , а при тежка анемия – под 60 g/l.2. Броят на еритроцитите е намален при мъже под 4,0 х 1012/l, а при жени – под 3,8 х 1012/l.3. Оцветителният индекс е понижен под 0,80, а често достига 0,60-0,55. Показва, че понижението на хемоглобина е по-изразено, от това на еритроцитите.4. Хематокритът е под 0,35.5. Концентрацията на хемоглобина в еритроцитите (МСН) е понижена –под 27 pg. 6. Морфологията на еритроцитите е променена: - микроцитни еретроцити – имат намален среден обем (MCV) – 55-70fl. - анизоцитоза – еритроцити с различна големина. - пойкилоцитоза – еритроцити с различна форма. - хипохромни (слабо оцветени) еритроцити с голямо просветляване в центъра – анулоцити (песарни форми).7. При тежък железен дефицит може да има тромбоцитопения и левкопения с релативна лимфоцитоза.Биохимичните изследвания на кръвния серум показват:1. Понижено серумно желязо;2. Повишен ТЖСК и латентен ЖСК, намалено насищане на трансферина до 5-10% при норма 33%;3. Понижен серумен феритин.Миелограмата показва: липса на еритробластна хиперплазия, въпреки еритропоетичната стимулация, поради липса на желязо. Диагноза: Поставя се лесно въз основа на анамнезата, клиничната картина и лабораторните изследвания. Понякога е по-трудно да се открие причината за дефицит на желязо. Провеждат се фиброгастроскопия, иригография, ректороманоскопия, изследване на изпражненията за доказване на кръв в тях, гинекологичен преглед при жените и др.Диференциална диагноза: 1. Сидеробласни анемии – протичат с хипохромна анемия, но с повишено серумно желязо.2. Симптоматични хипохромни анемии – при хронични инфекциозни заболявания, при тумори, колагенози, бъбречни и чирнодробни заболявания, при отравяне с олово и др.Тук има симптоми, характерни за основното заболяване. Серумното желязо е понижено, но липсва повишение на ТЖСК, а феритинът е нормален или повишен.3.Таласемия минор, когато настъпи железен дефицит.Лечение: Лечението бива:1. Етиологично – отстраняване на причината за железен дефицит.2. Заместително лечение – провежда се с желязосъдържащи препарати.Перорални препарати са напр. Ferrogradumet, Tardyferon, Maltofer Fol, Hemofer и др. При пероралната терапия с железни препарати могат да се наблюдават странични явления: гадене, метален вкус в устата, стомашен дискомфорт, запек или диария, оцветяване на изпражненията в черно.При противопоказания за перорално лечение (хроничен атрофичен гастрит, язвена болест, резециран стомах и др.) се провежда парентерално лечение. Използват се напр. Ferrum Hausman и Venofer. При парентералното лечение може да се наблюдават следните нежелани ефекти: реакция на свръхчувствителност, треска, уртикария, миалгия и артралгия.Продължителността на лечението зависи от причината , довела до железен дефицит.