понеделник, 21 януари 2008 г.

Лечение с интравенозен имуноглобулин

Непредвидимата природа на Множествената склероза оставя много хора уязвими от това заболяване. Ново проучване показва, че много ранна терапия може да промени неговия ход.
Изследване на израелски специалисти сочи, че имунна терапия давана след първата атака на Множествена склероза може да забави заболяването и да защити от нервни увреди.
Множествената склероза е хронично възпалително заболяване, което засяга главния и гръбначния мозък. Причината е свързана с увреждане на миелина, който покрива аксоните на нервните клетки. Като резултат, хората с Множествена склероза преживяват зрителни нарушения, нарушения на мускулната сила, равновесието, чувствителността, психиката, уринарния път и други.
В повечето случаи заболяването се развива постепенно. При някои пациенти болестта протича като пристъпно – ремитентна форма, при която симптомите "избухват" и след това изчезват.
По-стари изследвания са установили, че продължителността на времето между първия и втория пристъп на Множествена склероза е важен предиктор за прогресирането на заболяването. Колкото е по – дълъг този период, толкова по – добре.
Израелските специалисти изследвали един терапевтичен подход, при който се използва интравенозен имуноглобулин. Те искали да разберат дали лечение с интравенозен имуноглобулин печели повече време за хората, които са имали един пристъп на Множествена склероза.
Учените набрали 91 пациента, от които половината получили интравенозен имуноглобулин веднъж на шест седмици в продължение на година, останалите получавали плацебо.
Всички участници имали изследване на Ядрено Магнитен Резонанс в началото и в края на изследването, а също и неврологично изследване на три месеца.
Имуноглобулинът значително забавял появата на втория пристъп и намалявал възпалението и активността на заболяването.
Тъй като втората атака се изисква за дефинитивната диагноза Множествена склероза, имуноглобулинът намалява вероятността от достигането на дефинитивна диагноза с 48% в рамките на една година от атаката, твърдят учените.
Като цяло, страничните ефекти били малко и се изразявали в главоболие, обриви, гадене, стягане в гърдите, но преминавали в първите 24 часа.
Според учените, интравенозният имуноглобулин може да се разглежда като възможност за лечение на хора, които са имали един пристъп, както и при невъзможност да се толерират други медикаменти или при бременни.
Проучването е публикувано в " Archives of Neurology".