понеделник, 21 януари 2008 г.

На 27 април 2006г. в София се състоя прес-конференция.

Прес-конференция за новата програма на НЗОК за лечение на МС
На 27 април 2006г. в София се състоя прес-конференция, организирана от МС Общество България с представители на НЗОК, лекари-невролози, НПО, хора с МС и медии. Поводът беше новата програма на НЗОК за лечение на МС, която влезе в сила от февруари 2006г.
Представяне на програмата и новите критерии в нея, както и извънболничното лечение на МС направиха д-р Галя Кондева, началник отдел „Лекарства и медицинска експертизи” и д-р Галя Йорданова, директор дирекция “Договаряне, методология и контрол на извънболничната медицинска помощ” при НЗОК.
Според д-р Кондева, въведените нови изследвания с С-реактивен протеин, както и ЯМР с контрастно вещество (гадолиниум) са взаимствани от европейската практика, като се позова на доклада на един от консултантите на НЗОК по МС – д-р Хараланов, невролог от Национална кардиологична болница.
С-реактивният протеин показва евентуално възпаление в организма, което може да се прояви успоредно със симптомите на МС.
ЯМР с гадолиново контрастиране показва дали в момента има активни лезии у даден пациент. По този начин тези изследвания определят дали пациента е показан за интерфероново или друго лечение. Д-р Кондева заяви, че тези изследвания никога не са били заплащани от НЗОК.
Д-р Кметска, невролог от болница „Св.Наум”, София коментира горните аргументи, като посочи, че ЯМР с контрастно вещество не е основателно да бъде задължително изследване, тъй като картината на активността на лезиите би могла да се промени още през следващия месец след направеното изследване, а симптоматиката на МС ясно се различава от възпалителните процеси на други заболявания. Д-р Кметска смята, че въвеждането на горните изследвания поставя под въпрос компетенцията на невролозите от специализираните комисии по диагностика и лечение на МС.
По повод отправените въпроси за 2-годишното ограничение за лечение на пациенти по програмата на НЗОК и намаляването на квотата за лечение с интерферони и копаксон, д-р Кондева призна, че нарасналите разходи на НЗОК са довели до ограничаване на броя на пациентите, които се лекуват по тази, както и по други програми.
По статистика на касата разходите и за 2003 г. възлизащи на 10 243 000 лв. за 1563 пациенти с МС са нараснали на 15 969 000 лв. за 963 пациента през 2005 г.
Тя отбеляза още че 2-годишното ограничение за лечение с интерферони и копаксон е световна тенденция, но все пак този критерии подлежи на преразглеждане от НЗОК.
Д-р Кондева покани представители на МС Общество България да присъстват на следващото заседание на консултантите на НЗОК за обсъждане на програмата за лечение на МС.
Петко Кенанов, представител на Конфедерация „Защита на здравето”, на която МС Общество България също е член, предложи консултантите на НЗОК по МС да се избират от пациентите. Предложението бе приветствано от д-р Кондева и д-р Йорданова.
Д-р Йорданова, представи възможностите за лечение на пациенти с МС, които не са включени в програмата на НЗОК.
Лицата страдащи от МС подлежат на диспансерно наблюдение, съгласно Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията на Министерство на здравеопазването и респективно Приложение № 9 на Националния рамков договор (НРД). Там са предвидени определен пакет от дейности, медико-диагностични изследвания и консултации за проследяване на здравословното състояние на болните.
Диспансерното наблюдение се осъществява от лекар-специалист по неврология. Предвидени са 4 посещения годишно при него. На всички диспансерни болни са предвидени и допълнителни високоспециализирани дейности и изследвания, позволяващи обективно проследяване на състоянието им . Това са ЯМР и изследване на евокирани потенциали при възрастни, които се извършват ежегодно или електро-миография /при деца/. Два пъти годишно се предвижда и провеждането на консултации със специалист по очни болести.
Броят на пациентите, включени в диспансерната листа на невролозите и подлежащи на диспансерно наблюдение към месец март са 3110 при лица над 18 годишна възраст и 10 под 18 год. възраст. Диспансерното наблюдение на пациентите се осъществява на база еднократно издадено направление от общопрактикуващ лекар към специалист по неврология, като пациента сам избира наблюдаващия го специалист, работещ по договор с НЗОК на територията на цялата страна. Направлението е необходимо само при първото посещение на лицето при невролога, а всички останали посещения са без ново направление. Ново направление е необходимо само при промяна на диспансеризиращия лекар.
По НРД 2006 в пакета Болнична медицинска помощ има клинична пътека за Мултиплена склероза, в която е предвидена хоспитализация на пациента при поставяне на диагнозата или при остър пристъп в хода на заболяването. Пациентите могат да провеждат и рехабилитация по друга клинична пътека “Физиотерапия и рехабилитация на заболявания на централната нервна система” един път годишно.
Д-р Йорданова отбеляза, че НЗОК предлага и други медикаменти освен интерферони и копаксон, които служат при лечение на пациенти с МС и които са включени в лекарствения списък на НЗОК за 2006 г. Това предизвика особен интерес сред пациентите и медиите, които очакваха нови алтернативни медикаменти за хората извън програмата.
МС Общество България потърси актуалния лекарствен списък за 2006 и отдели медикаментите, които са показани за МС. В него обаче няма нови позиции и там медикаментите са разделени условно в три групи – скъпоструващи медикаменти по програмата за лечение на МС (интерферони, копаксон и митоксантрон), медикаменти при пристъп (кортикостероиди) и симптоматични медикаменти. Списъкът можете да видите тук.
Въпроса с преразглеждането на новите критерии по програмата на НЗОК за лечение на множествена склероза остана открит и МС Общество България ще продължи инициативата за промени в нея с последващи срещи с представителите на Комисиите за диагностика и лечение на МС, консултантите на НЗОК за лечение на МС и представителите на НЗОК и БЛС.