понеделник, 21 януари 2008 г.

ФАКТОРИ, подобряващи заболяването.

Ремисиите между епизодите на екзацербация на МС могат да бъдат пълни или частични. Има няколко вероятни причини за настъпване на подобрение между отделните пристъпи. В известна степен настъпва заместване на увредения миелин. Вероятно по-голямо значение имат промените в структурата на нервните влакна, изолирани от увредения миелин. Hевроните могат да не бъдат толкова ефективни при провеждането на информацията, без да имат нормален миелин, но те могат да се променят достатъчно, за да са способни за осъществяването на този процес поне в една ограничена степен. От друга страна, могат да се образуват други пътища за протичане на информацията, които не са включени увредени структури. Известно възстановяване настъпва тогава, когато промените в нервната тъкан, които се появяват във връзка с възпалителния и демиелинизиращия процес отзвучат. Една от проме-ните, която пречи на активността на неврона е едема, който се появява в областта на формиране на плаките и ги компремира. Тъй като по време на нормалният възстановителен период отокът в ЦHС се елиминира, подобрява се съответно и функцията на HС. Когато се възстанови миелиновата обвивка, тогава може да изчезне симптоматиката. При леките случаи възстановяването може да бъде пълно или частично. Ако HС не успее да се справи с промените или не успее да създаде алтернативен метод за предаване на информацията през или около засегнатата област, като резултат от това се получава постоянна загуба на определени нейни функции. Както при всяко заболяване, болният трябва да положи максимални усилия за поддържане на състоянието си, чрез балансирана диета, избягване на физическия и особено на психическия стрес. За съжаление, болните могат да упражняват съвсем слаб или никакъв контрол върху събитията, причиняващи емоционален стрес, но те биха могли да използват някои начини, които ще сведат до минимум хроничната депресия. При новопоявили се симптоми е необходима своевременна консултация с лекар-специалист, с цел избягване на усложнения, а от там и да се предотврати предстоящ пристъп на заболяването. Ефективният подход за третирането на МС се осъществява от специалисти, работещи в тази област. Дългосрочната прогноза при болни с МС е по-добра, отколкото при болни с други хронични заболявания. Проблемите, с които се сблъскват болните, страдащи от МС, са изключително много. Прогнозата (т.е. очакваното протичане и последствията) при 9 от 10 случая е, че болният ще има години наред нормален живот, нарушен само от няколко или ненарушаван от никакви симптоми на болестта. 1/3 от всички болни ще имат само няколко или няма да имат никакви симптоми години наред след първия епизод на заболяването. 3/4 от засегнатите, ще имат само относително леки симптоми и биха могли да очакват, че няма да бъдат засегнати от допълнителни екзацербации на болестта след навършването на 45 години.
Прогноза
9 от 10 болни имат дълги интервали с няколко или никакви симптоми
един от трима има няколко или никакви симптоми години след началото на заболяването
трима от четири болни запазват своята активност и самостоятелност години след поставянето на диагнозата
продължителността на живота обикновено не е съкратена
след 45-годишна възраст рядко се наблюдават екзацербации