Лечение Лечението на миастения гравис включва приложението на различни медикаменти и отстраняването на тимусната жлеза. В зависимост от тежестта на клиничната картина, давността на заболяването и възрастта на пациента се прилага единият, другият или комбинация от двата метода. При внимателна преценка и индивидуален подход при всеки болен да може да се постигне добър жизнен комфорт, без оплаквания. Такова оптимистично отношение сигурно е непознато за много пациенти. На преден план стоят лекарствени средства, подобряващи предаването на нервите импулси. Подобно на медикаментите, използвани при главоболие и диабет, тези средства намаляват оплакванията, но не лекуват заболяването. Те се прилагат при почти всички пациенти, като се дозират според тежестта на оплакванията. Много важно за цялостното лечение е ранното отстраняване на тимусната жлеза. Днес операцията се извършва без достъп, разсичащ гръдната кост. При една трета от болните, особено млади с не голяма давност на заболяването и средно тежка клинична картина, с тази операция се постига значително намаляване на оплакванията, а след различно дълъг период от време и пълно излекуване. От началото на 80-те години започна прилагането на имуносупресивни средства, най-вече Azatioprine (Imuran). Тези препарати подтискат ефективно и достатъчно болестно променената автоимунна реакция срещу ацетилхолиновите рецептори. Нежелан страничен ефект от това лечение е подтискането на другите функции на имунната система, но тя се повлиява толкова слабо, че приложението на имуносупресанти е напълно оправдано. Въвеждането на лечението с имуносупресори ограничи показанията за използването на кортизонови медикаменти за тежките форми на миастения.
Лечение с плазмафереза След като бе установено, че мускулната слабост при миастения се дължи на циркулиращи антитела към ацетилхолиновите рецептори, се разработиха средства за бързото им отстраняване от плазмата. Понастоящем за тази цел се прилага плазмаферезата, която е един относително безопасен метод. При този метод кръвта на болния се сепарира с помощта на центрофуга или специален филтър на кръвни клетки и кръвна плазма. Отделя се частта от плазмата, съдържаща антитела, като обемът и се заменя от заместители. Най-съвременните методи позволяват избирателно филтриране само на антителата от плазмата. Плазмаферезата е твърде сложен и скъп метод за лечение, което ограничава приложението му само до болни в миастенна криза и при пациенти не повлияващи се от гореописаните методи на лечение. Разбира се, и този метод на лечение е свързан с риск, макар и не голям.
Миастенна криза Миастенната криза се развива когато вследствие на нарастващата мускулна слабост става невъзможно гълтането и дишането. Преди ерата на съвременното лечение такива кризи се развиваха често, но днес за щастие са рядкост. Въпреки безспорната роля, която играят външните фактори, като психически стрес, инфекции и хормонални нарушения, за развитието на миастенната криза е нарастването на активността на автоимунния процес, което може да бъде купирано със своевременно стартиране на адекватно лечение. Ако кризата вече се е развила, болният трябва да бъде интензивно лекуван в клиника, специализирана за лечение на миастения. Често развиваща се в минали години холинергична криза днес не би трябвало да се среща. Тя се получава вследствие на сериозно предозиране на антихолинестеразните средства.