Роднините на болните с МС обикновено са обезпокоени, че заболяването е наследствено и може да се появи в поколенията. Всъщност, налице е едно по-високо от очакваното разпространение на МС в семейства, в които има болен член, но само непосредствено в самото семейство. Има известен риск при деца на родители, болни от множествена склероза. Ако родителят има МС, вероятността някое от неговите деца да заболее е с 15-20 пъти по-голяма, отколкото при други. Тoва всъщност е нещо, за което трябва да помислят болните с МС, когато създават семейство, но рискът не трябва да бъде преувеличаван. Дори и при по-голямото разпространение на заболяването при децата на засегнатите, рискът за тези деца е все още само 3 - 5 %. Много фактори допринасят за повишения риск по отношение на поколението и децата на болните от МС. Заболяването не е наследствено и контактът с болен няма съществена роля за развитието и. Много по-често при МС се появяват специфични маркери на болестта, които могат да бъдат унаследени заедно с други генетични фактори, като повишават риска от заболяване.Hаблюдавана е фамилност при 5-22% от болните. Интересен е фактът, че роднините на болните боледуват 5-20 пъти по-често. Изказвани са хипотези за връзката със слънчевото греене през мeсец декември, средната годишна температура, социално-икономическите фактори (по-богатите боледуват по-често от бедните), по-голямата болестност в икономически по-развити страни. Обсъждано е наличие на евентуална връзка с някои интоксикации и значението на тежките метали в почвата и водата. Епидемиологичните изследвания показват, че МС е фамилно заболяване само до 5-22% от болните. Hаблюдавани са случаи, при които МС-майки имат по една болна дъщеря или болен син обикновено с брат или сестра или първи братовчеди, боледуващи от това заболяване. Интересни са фактите за предаването на заболяването при близнаците. Конкордантността между монозиготните близнаци е по-висока, отколкото при дизиготните, но има източници според които е обратното, но те съдържат по-малък брой болни от МС двойки близнаци. Честотата на зесегнатите във фамилиите на конкордантните монозиготи е значително по-висока от тази във фамилиите на дискордантните. Това е сериозен аргумент на хипотезата, че генетичните фактори участват в етиологията на болестта, които се проявяват фенотипно само след мощни екзогенни въздействия.
понеделник, 21 януари 2008 г.
НАСЛЕДСТВЕНОСТ.
Роднините на болните с МС обикновено са обезпокоени, че заболяването е наследствено и може да се появи в поколенията. Всъщност, налице е едно по-високо от очакваното разпространение на МС в семейства, в които има болен член, но само непосредствено в самото семейство. Има известен риск при деца на родители, болни от множествена склероза. Ако родителят има МС, вероятността някое от неговите деца да заболее е с 15-20 пъти по-голяма, отколкото при други. Тoва всъщност е нещо, за което трябва да помислят болните с МС, когато създават семейство, но рискът не трябва да бъде преувеличаван. Дори и при по-голямото разпространение на заболяването при децата на засегнатите, рискът за тези деца е все още само 3 - 5 %. Много фактори допринасят за повишения риск по отношение на поколението и децата на болните от МС. Заболяването не е наследствено и контактът с болен няма съществена роля за развитието и. Много по-често при МС се появяват специфични маркери на болестта, които могат да бъдат унаследени заедно с други генетични фактори, като повишават риска от заболяване.Hаблюдавана е фамилност при 5-22% от болните. Интересен е фактът, че роднините на болните боледуват 5-20 пъти по-често. Изказвани са хипотези за връзката със слънчевото греене през мeсец декември, средната годишна температура, социално-икономическите фактори (по-богатите боледуват по-често от бедните), по-голямата болестност в икономически по-развити страни. Обсъждано е наличие на евентуална връзка с някои интоксикации и значението на тежките метали в почвата и водата. Епидемиологичните изследвания показват, че МС е фамилно заболяване само до 5-22% от болните. Hаблюдавани са случаи, при които МС-майки имат по една болна дъщеря или болен син обикновено с брат или сестра или първи братовчеди, боледуващи от това заболяване. Интересни са фактите за предаването на заболяването при близнаците. Конкордантността между монозиготните близнаци е по-висока, отколкото при дизиготните, но има източници според които е обратното, но те съдържат по-малък брой болни от МС двойки близнаци. Честотата на зесегнатите във фамилиите на конкордантните монозиготи е значително по-висока от тази във фамилиите на дискордантните. Това е сериозен аргумент на хипотезата, че генетичните фактори участват в етиологията на болестта, които се проявяват фенотипно само след мощни екзогенни въздействия.
Роднините на болните с МС обикновено са обезпокоени, че заболяването е наследствено и може да се появи в поколенията. Всъщност, налице е едно по-високо от очакваното разпространение на МС в семейства, в които има болен член, но само непосредствено в самото семейство. Има известен риск при деца на родители, болни от множествена склероза. Ако родителят има МС, вероятността някое от неговите деца да заболее е с 15-20 пъти по-голяма, отколкото при други. Тoва всъщност е нещо, за което трябва да помислят болните с МС, когато създават семейство, но рискът не трябва да бъде преувеличаван. Дори и при по-голямото разпространение на заболяването при децата на засегнатите, рискът за тези деца е все още само 3 - 5 %. Много фактори допринасят за повишения риск по отношение на поколението и децата на болните от МС. Заболяването не е наследствено и контактът с болен няма съществена роля за развитието и. Много по-често при МС се появяват специфични маркери на болестта, които могат да бъдат унаследени заедно с други генетични фактори, като повишават риска от заболяване.Hаблюдавана е фамилност при 5-22% от болните. Интересен е фактът, че роднините на болните боледуват 5-20 пъти по-често. Изказвани са хипотези за връзката със слънчевото греене през мeсец декември, средната годишна температура, социално-икономическите фактори (по-богатите боледуват по-често от бедните), по-голямата болестност в икономически по-развити страни. Обсъждано е наличие на евентуална връзка с някои интоксикации и значението на тежките метали в почвата и водата. Епидемиологичните изследвания показват, че МС е фамилно заболяване само до 5-22% от болните. Hаблюдавани са случаи, при които МС-майки имат по една болна дъщеря или болен син обикновено с брат или сестра или първи братовчеди, боледуващи от това заболяване. Интересни са фактите за предаването на заболяването при близнаците. Конкордантността между монозиготните близнаци е по-висока, отколкото при дизиготните, но има източници според които е обратното, но те съдържат по-малък брой болни от МС двойки близнаци. Честотата на зесегнатите във фамилиите на конкордантните монозиготи е значително по-висока от тази във фамилиите на дискордантните. Това е сериозен аргумент на хипотезата, че генетичните фактори участват в етиологията на болестта, които се проявяват фенотипно само след мощни екзогенни въздействия.