събота, 9 февруари 2008 г.

Нарушения на сърдечния ритъм.

Сърцето осъществява своята дейност посредством свивания на сърдечната мускулатура в резултат на ритмични електрически импулси. В сърдечния мускул се намират клетъчни структури с особено устройство, които образуват възбудно-проводната система на сърцето. В тази система се генерират електрически импулси, които се разпространяват във всички мускулни клетки на миокарда и предизкикват мускулни съкращения /свивания, контракции/.
Основните електрофизиологични свойства на сърцето са: автоматизъм, проводимост, възбудимост и рефрактерност.
Автоматизъм е способност на клетките на възбудно-проводната система да създават електрически импулси спонтанно, през определен интервал от време. Проводимостта е свойство на всички миокардни клетки да провеждат тези електрически импулси към съседни клетки. Възбудимостта е способност на миокардните мускулни клетки да се активизират електрически от различни дразнители. Рефрактерността е невъзможност на тези клетки да се активизират по време на съкращението на сърцето.
Нормално сърдечната дейност се характеризира с определен, правилен и постоянен ритъм на съкращения на сърдечния мускул. Честотата на сърдечните съкращения се променя с възрастта. При новородени деца тя е средно 140 удара в минута, при 16-18-годишни - 67 удара в минута, при 47-годишни лица - 72 удара в минута, у по-възрастни - 80-84 удара в минута. Средната честота у възрастни е 60-80 удара в минута. Нарушенията на сърдечния ритъм се наричат аритмии. Аритмиите се дължат на преумора, на нервно напрежение, тютюнопушене, злоупотреба на алкохол или кафе и редица сърдечни заболявания. При увеличение на сърдечната честота над 100 удара в минута /за възрастни/ и равномерен правилен ритъм на сърцето се говори за синусва тахикардия. При забавяне на сърдечната дейност под 60 удара в минута и правилен ритъм се говри за синусова брадикардия. С понятието синусова аритмия се означават периодите на смяна на забавен с учестен ритъм и обратно.
В някои случаи синусовата аритмия е физиологична - сърдечният ритъм се ускорява при вдишване, а се забавя при издишване. Тази аритмия се нарича дихателна, тъй като е зависима от дишането. Друг вид разстройство на сърдечния ритъм са екстрасистолите. Те представляват пръбързани сърдечни удари в хода на нормалната сърдечна дейност, след които настъпва по-продължителна пауза до следващия нормален сърдечен удар. Обикновено екстрасистолите се усещат субективно като кратко "спиране" или "прескачане" на сърцето. По своя произход екстрасистолите биват предсърдни и камерни. Както предсърдната, така и камерната тахикардия и брадикардия представляват тежко нарушение на сърдечния ритъм. Те обикновено се дължат на заболявания на миокарда, които засягат и сърдечнопроводната система, нерядко имат пристъпен и преходен характер и се преодоляват след лечението.
При редица заболявания на миокарда се развива абсолютна /трайна/ аритмия, която не се повлиява от лечение. При този вид аритмия съществува и пулсов дефицит: сърдечната честота е винаги повисока от пулсовата честота /напр. при 70 сърдечни удара в минута пулсовата честота, т.е. - честотата на периферния пулс, е 55-60 удара в минута/. При състояние на екстрасистолия и абсолютна аритмия се удължава следекстрасистолната пауза и настъпват пристъпи с временна загуба на съзнанието /т.н. пристъпи на Адамс-Стокс/. Тези пристъпи са с преходен характер. Лечението се провежда с прилагане на антиаритмични лекарства и лекуване на основното заболяване, предизвикващо аритмията.
Прогнозата на повечето видове аритмии е благоприятна. По показание се прилага инструментално лечение - имплантация на пес-мейкър с трайно регулиран нормален сърдечен ритъм. Болните с имплантиран пес-мейкър са под системно лекарско наблюдение, чрез което работата на пес-мейкъра редовно се контролира.