събота, 9 февруари 2008 г.

Инфекциозен ендокардит.

Инфекциозният ендокардит представлява възпалителен процес, засягащ вътрешния слой на сърцето /ендокарда/. Заболяването се причинява от болестотворни микроорганизми, най-често /в почти 90% от случаите /от стрептококи и стафилококи. Причинителите попадат в кръвта от различни инфекциозни огнища в организма и по кръвен път достигат до ендокарда.
Различават се две основни болестни форми на инфекциозен ендокардит - остър и подостър. Най-честият признак на инфекциозния ендокардит е повишената телесна температура. При остър инфекциозен ендокардит телесната температура е повишена до 39-40 гра дуса С и е придружена от втрисания. При подостър инфекциозен ендокардит тя е в граници 37,5-38,5 градуса С, с редки и по-слаби втрисания.
Общите изяви на болестта са обща слабост, загуба на апетит, обилно изпотяване, отслабване на тегло, по-рядко ставни и мускулни болки. Кожата е бледа-жълтеникава. Появява се тахикардия както при усилие, така и при покой. Понякога се появяват малки кожни възелчета с червеникав цвят по възглавничките на пръстите на ръцете и по дланите. При повече от половината болни се развива сърдечна недостатъчност поради миокардит или оформяне на сърдечен клапен порок. Нерядко далакът се увеличава /спленомегалия/ и се опипва в лявото подребрие, - гладък и умерено болезнен.
Често усложненията на инфекциозния ендокардит са артериалните тромбоемболии, причинени от откъснати тромби, изходящи от възпалителното огнище в ендокарда. Тромбоемболиите, особено в мозъка и бъбреците, причиняват тежки усложнения-парализи и бъбречен инфаркт с развитие на бъбречна недостатъчност.
Нерядко у болните се наблюдават повторни тромбоемболии. Тромбоемболиите са инфектирани и създават ново инцекциозно огнище в мозъка, бъбреците, а и в други органи /мозъчен абсцес, чернодробен или далачен абсцес и други/. При тромбоемболия в белите дробове се образуват множество абсцеси.
Лечението се провежда в болнично заведение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици - артериално, венозно и мускулно след идентифициране на бактериалния причинител в хемокултура. Предприема се по показание санация или отстраняване на налично инфекциозно огнище - източник на ендокардита. Лечението трябва да продължи до постигане на трайна стерилизация на кръвта при контролни системни хемокултури.
Прогнозата е сериозна, а при рецидиви и наличие на тромбоемболични инциденти и сърдечна недостатъчност - неблагоприятна.
Профилактиката се състои в предпазване от бактериална инфекция и трайно саниране на налични инфекциозни огнища в организма /тонзили, отит, синуит, грануломи от зъбен произход, кожни инфекции, вкл. фурункул, абсцес, флегмон, панарициум, стрептостафилодермия, тромбофлебит и други.