Алергията към храни в детска възраст е един сложен проблем в педиатричната практика, както по отношение на поставянето на диагнозата и евентуалната терапия, така и относно естеството на самата реакция. Голям брой стомашно-чревни оплаквания могат да бъдат свързани с алергичен отговор на гастроинтестиналния тракт към приетата храна - гадене, повръщане, диария, колики, констипация, наличие на кръв и/или слуз в изпражненията, болки в корема, газове и др. Тя може да се манифестира и с други симптоми, като появата на кожни обриви, астматични пристъпи или анафилаксия, но в тези случаи не се говори за гастроинтестинална алергия, а за алергична реакция към храната. В детска възраст гастроинтестиналните алергични реакции към храни и хранителни добавки се срещат при 1 - 3% от децата до 1 г. и при около 0,5% от децата над 1 г. Те винаги са пряко и неизменно свързани с приема на определена храна и в серума се откриват специфични IgE антитела срещу съответния антиген. Най-честият провокиращ фактор при деца до 1 г. са белтъците на кравето мляко - едни от първите чуждородни белтъци, с които се среща храносмилателната система на бебето. Алергични реакции се описват и срещу белтъците на соята, ядките, рибата, яйчения белтък и др. Непоносимостта към краве мляко и към редица други храни много често се дължи и на добавяните към тях консерванти, оцветители и антибиотици. Съществува и кръстосана реактивност между поленови антигени и някои храни. Диагнозата "гастроинтестинална алергия" се поставя на базата на анамнестичните данни за поява на стомашно-чревни оплаквания след прием на определени храни, елиминационния и провокационния (експозиционния) тест с подозирания провокиращ агент и наличието на еозинофилия в периферната кръв и на специфични IgE срещу съответния алерген. При по-малките деца може да се наблюдава и изоставане на растежа и наддаването на тегло. Често гастроинтестиналните проблеми се съчетават с други атопични признаци, като екзема, астма и др., както при самото дете, така и в семейството. В случаите, когато не се касае за алергична реакция, а за вроден ензимен дефицит, хранително отравяне или друго състояние, несвързано със специфичен IgE-зависим имунен отговор към провокиращите субстанции, се говори за непоносимост към храни. Едно особено състояние е хранителната аверзия или т. нар. отвращение към определени храни. Често гастроинтестиналната алергия се налага да се диференцира от лактазен дефицит, муковисцидоза, целиакия, алфа1-антитрипсинов дефицит, хранителни интоксикации, инфекциозни ентерити, гастроентерити и ентероколити и др. Поведението при наличие на гастроинтестинална алергия е свързано с елиминация на подозирани провокиращ агент от диетата за период от поне 1 месец (при деца под 1 г. - до края на първата година) и опит за повторното му въвеждане. При повторна поява на стомашно-чревни оплаквания след приема на същата храна, тя отново се елиминира от диетата. Алергичните реакции към кравето мляко постепенно отзвучават между 2 и 3 г. възраст, но непоносимостта към редица други животински белтъци персистира по-дълго, понякога и до края на живота. Диагнозата гастроинтестинална алергия се поставя трудно и някои автори въобще отричат съществуването й. Не бива да се забравя, че това състояние не е толкова често и че диагнозата се поставя едва след доказване на специфични IgE срещу съответния антиген или при наличие на доказана кръстосана реактивност срещу полени.
Д-р Милена Николова