Опасни ли са пчелите и осите?

На този въпрос няма еднозначен отговор.

За по-голямата част от хората, ухапването от пчели и оси е напълно безопасно и като изключим болката, ограниченото зачервяване, отока, а също не на последно място уплахата от ужилването, не се случва нищо тревожно. Разбира се, масираните ухапвания могат да бъдат опасни, но те са изключение.
При друга немалка част от хората ужилването от споменатите насекоми е свързано с по-усложнено протичане, което в много случаи налага търсенето на лекарска помощ.
При трета част ужилването може да бъде смъртоносно ...
Защо хората реагират по различен начин на пчелната отрова? Отговорът на този въпрос се крие в механизмите на инсект-алергията (алергия към ухапване от насекоми).
Алергичните реакции към жилещи насекоми все повече се увеличават, което е свързано с глобалното увеличаване на алергичните заболявания. За тези, които не са имали контакт със споменатите насекоми, не може да се знае дали са алергични или не. Още повече, че при първия контакт между организма на алергичния човек и отровата, се извършва само т. нар. сенсибилизация - образуване на антитела (главно от тип Іg -Е) без особени клинични изяви. Антителата се запазват дълго време в кръвта и едва при следващ контакт реакцията е значително по-бурна и бърза.
За нашите географски ширини са характерни алергични реакции към ухапване от пчели, оси и стършели, като най-голям процент се пада на пчелите. В отровата им се съдържат много и различни токсични субстанции, които са способни да предизвикат реакция, но главни алергени си остават мелитинът (белтък) и фосфолипаза А2 (ензим).
В зависимост от силата на алергичния отговор, симптомите могат да бъдат леки и тежки. При леките форми единствена проява са по-изразените местни реакции - уртикариални обриви, зачервяване, разпространено на по-голяма площ, сърбеж, отоци около очите, устните, шията, ларинкса (оток на Квинке), ушите, слабинните гънки. При по-тежките случаи проявите се генерализират по цялото тяло, появяват се задух, трудно гълтане, променен глас, стягане в гърдите, хрипове. Една част от тези тежки случаи се дължат на ужилване в областта на езика, гърлото гръкляна, външната повърхност на шията. При такава локализация поради бързия и значителен оток, много бързо се притиска трахеята и се затруднява дишането, а може да настъпи и рязко понижаване на артериалното налягане.
Най-сериозната и животозастрашаваща реакция към ухапване от жилещи насекоми е анафилактичният шок. Освен от насекоми, той може да бъде причинен и от редица други алергени - храни, полени, лекарства. Дължи се на Ig E - антителата. Те са прикрепени към един вид свободноподвижни клетки на кръвта (мастоцити, еозинофили). При среща с алергени предизвикват мощно отделяне на субстанции и последващ колапс. В зависимост от бързината на насъпване се различават няколко форми:
1. Мълниеносна форма.
Това е най-опасната и с най-лоша прогноза, форма. Симптомите започват 3-10 min след контакта. Кръвното налягане спада рязко под 80/50. Човекът загубва съзнание. Появяват се гърчове и при неоказване на специализирана помощ, краят е смърт.
В някои случаи може да се наблюдават предвестници на шока. Пациентът е неспокоен има стягане в гърдите, гадене, болки в корема. Възможни симптоми са: обилното изпотяване, задухът, белодробният оток, отокът на гръкляна или на цялото тяло, влошаването на сърдечната дейност.
2. Бързо настъпващ шок.
Симптомите се появяват 30-40 min след контакта с алергена и не са така тежко изразени както при мълниеносната форма. Налице са колапс, тежки отоци, задух, суха кашлица и т.н. При неадекватно отреагиране и забавено лечение е възможен смъртен изход.
3. Забавена форма на анафилактичен шок.
Симптомите започват доста късно и са много леко изразени. Тук основно се наблюдават: засягане на вътрешните органи - бъбреци, сърце и т.н.
Лечението на инсект-алергията е комплексно и зависи много от тежестта на симптоматиката. При наличието само на местни реакции лечебният алгоритъм трябва да бъде приблизително следния:
Налагане на турникет над мястото на ухапване.
Прилагане на антихистаминови препарати: Алергозан, Дифенхидрамин (по възможност венозно) като през 4-6 часа се следи състоянието и при нужда апликацията се повтаря.
При генерализиране на процеса - особено обширни отоци - на първо място се използват кортикостероиди (Urbason венозно).
При наличие на задух - Новфилин - венозно, Berotec - спрей за инхалиране.
При развитие на анафилактичен шок, бързото и адекватно оказване на мед. помощ е от решаващо значение за съдбата на пациента.
Средство на първи избор е Адреналинът, който се инжектира подкожно 0,3-0,5 ml.
Налагане на турникет над мястото на ухапване и инжектиране на Адреналин около ухапаното.
Освобождаване на горните дихателни пътища и даване на кислород.
При липса на ефект, Адреналинът се прави венозно (разреждане 1:10 000).
При задълбочаване на сърдечната симптоматика и при липса на ефект от адреналина - Допамин венозно.
За овладяване на задуха - Новфилин, Салбутамол.
Кортикостероиди - Urbason, Prednisolon - по възможност венозно.
Антиалергични медикаменти - Алергозан, Дифенилхидрамин.
Корекция на водно-солевото равновесие.
В случай, че е невъзможно незабавното достигане до най-близкия медицински пункт (излет в планината, пътуване и т.н.) ампула Адренален може да се счупи и излее под езика. При липса на ефект, манипулацията се повтаря на 15тата min. Ако и това е невъзможно, болният се облива със студена вода или се потапя в най-близкия водоем (река, езеро). Това може да забави развитието на шока за известно време (до оказване на квалифицирана помощ).
След овладяване на шока и няколкомесечен период за пренагласа на организма, може да се проведе десенсибилизация. Това е най-съвременната форма на лечение на алергичните заболявания. Основният принцип, който се спазва е: инжектиране на ниски, но непрекъснато покачващи се дози от алергена. С това се цели привикване на организма към определената отрова и в доста голяма степен се намалява силата на симптомите, а в някои случаи те напълно изчезват. Противопоказание за този вид лечение са тежките форми на анафилактичен шок (рискът е голям).
От изложеното става ясно, че пчелите и осите могат да бъдат много опасни за алергичните пациенти. Именно затова се препоръчва на хората, които знаят, че са алергични, да носят винаги със себе си (особено в планината) т.нар. анафилактичен набор: амп. Адреналин, амп. Urbason и Алергозан, както и сами да се обучат да си инжектират тези препарати.
За всички останали: избягвайте контакта с пчелите и осите, защото не се знае дали не сте алергични, а ако Ви ужилят, потърсете незабавно придружител и се насочете към най-близкия медицински пункт. За всеки случай !!!

Автор: д-р Николай Кърпачев