Кратки анатомо-физиологични данни за сърцето.

Сърцето представлява кух мускулест орган, разположен зад стернума, в лявата половина на гръдния кош. Сърдечната кухина е разделена на четири отделения две предсърдия и две камери. Предсърдията и камерите са разделени помежду си от преграда /септум/. Между дясното предсърдие и дясната камера е разположен клапен отвор /трикуспидална клапа/. Между лявото предсърдие и лявата камера е разположен също клапен отвор /митрална клапа/. Между лявата камера и аортата е разположен още един клапен отвор /аортна клапа/. Кръвният поток от венозната мрежа чрез белодробните вени попада в дясното предсърдие и оттам в дясната камера. Посредством ритмичното си свиване дясната камера изтласква кръвта в белите дробове, където тя се окислява и отделя въглеродния двуокис. След това кръвта посредством кръвоносни съдове се влива в лявото предсърдие и лявата камера. Чрез ритмичното свиване на лявата камера кръв та се изтласква в аортата. Сърдечната стена се състои от три слоя. Мускулният слой е най-развит. Той се нарича миокард и е разположен между вътрешния и външния слой на сърдечната стена. Вътрешният слой е много тънък - той покрива вътрешността на предсърдията, камерите и клапните отвори,изграден от ендотелни клетки, и се нарича ендокард.
Външният слой на сърцето представлява двупластова торбичка. Единият пласт покрива сърцето и плътно приляга към миокарда и се нарича епикард. Външният пласт на сърдечната торбичка /педикард/ е отделен с тясна цепнатина от епикарда. Между двата пласта /епикард и педикард/ има оскъдно количество течност, за да се намали триенето между двата пласта по време на сърдечните контракции. Само за едно денонощие сърцето се свива /съкращава, контрахира/ около 100 хиляди пъти, като през него преминават около 70 000 литра кръв.
Сложната, жизненоважна функция на сърцето определя и голямото индивидуално и социално значение на сърдечните заболявания.