събота, 9 февруари 2008 г.

Перикардит.

Перикардитът представлява възпаление на сърдечната обвивка /торбичка/. В миналото най-честа причина за поява и развитие на перикардит е била туберкулозата. Понастоящем най-чест е ревматичният перикардит, както и перикардитът, причинен от вирусна инфекция.
Нерядко перикардитът се причинява от стафилококи, стрептококи, пневмококи и други бактерии. Съществува и неинфекциозен перикардит, причинен от токсични вещества, алергени, йонизиращо лечение. В хода на възпалението често в перикардната празнина се натрупва секрет - серозен, гноен, кървав.
При остър перикардит най-характерен признак е внезапно настъпила и усилваща се болка в сърдечната област. Болните са бледи, изплашени, шийните вени са подуват, черният дроб се опипва увеличен, гладък и умерено болезнен. При бързо набиране на перикарден излив се появява задух, който постепенно се усилва.
Острият перикардит изисква спешно лечение в интензивно болнично заведение. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, болкоуспокояващи, кортикостероиди, кислород. По показание се предприема перикардна пункция с евакуация на перикардния излив.
Хроничният перикардит протича с образувания на сраствания между двата перикардни листа. Такива сраствания нерядко са масивни и пристискат сърдечния мускул.
Главното оплакване на болните е постоянният задух, който се усилва и при малко усилие. В последствие задух се явява и при покой. Кожата е бледовата, а видимите лигавици - синкаво-бледи. Черният дроб се напипва увеличен, гладък и болезнен. В по-напреднал стадий на преден план са признаци на прогресираща двустранна сърдечна недостатъчност.
Лечението на хроничия перикардит е консервативно и оперативно. Прилагат се кардиотоници, диуретици, антибиотици, химиотерапевтици, кортикостероиди, кислород, инхалации. По показание се предприема оперативно лечение - отстраняване на срастванията на перикарда, които компресират сърдечния мускул и ограничават неговата систолнодиастолна дейност.
Прогнозата на перикардита е сериозна, особено при закъсняло лечение. Прогнозата на гнойния перикардит и на перикардните сраствания е неблагоприятна, особено при развитие на двустранна сърдечна недостатъчност.