събота, 9 февруари 2008 г.

Миокардит.

Миокардитът представлява възпалително заболяване на сърдечния мускул. Възпалителният процес в миокарда обикновено настъпва като последица на друго заболяване на организма - инфекциозно, инфекциозно-алергично или инфекциозно-токсично.
Най-често причина за развитие на миокардит е ревматизъм, възпаление на носоглътката, пневмония, дифтерия, скарлатина, сифилис, вирусна инфекция, особено грип, рубеола, морбили, варицела, паротит, полиомиелит и други.
Обикновено болните изпитват обща отпадналост, лесна умора, имат умерен задух, понякога и в покой. Нерядко те се оплакват от тежест и болка в областта на сърцето и сърцебиене. Кожата е бледовата, по устните често се установява цианоза. Пулсът е участен и мек, артериалното налягане е понижено. Телесната температура е леко повишена за продължително време - понякога за два и повече месеца.
Лечението е консервативно. Болните се лекуват в болнично заведение, особено при остра и подостра форма на миокардита. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, витамини, кортикостероиди, кардиотоници, противоалергични и противоревматични средства, по показание - кислород. Хроничният миокардит изисква продължително домашно-амбулаторно лечение. При всеки случай с миокардит е необходимо изясняване на неговия произход.
Прогнозата е сериозна. При настъпили усложнения /сърдечна и дихателна недостатъчност/ тя се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в отбягване или бързо отстраняване с активно лечение на всички причинни заболявания от инфекциозно вирусно, бактериално или алергично естество.