Миастения.

Заболяването се характеризира с рязко изразена уморяемост на напречно - набраздената мускулатура /мускулатурата, която волево се съкращава/. То започва в млада възраст /между 15-30 г./, по-често у жени.
Появявата му в по-късна възраст засяга предимно мъже и в тези случа обикновено се открива тумор на тимусната жлеза.
Причината за заболяването не е изяснена. Установява се нарушение в предаването на нервния импулс от нерва към мускула поради недостатъчен синтез на ацетилхолин. В около 2/3 от случаите се открива туморно разрастване на тимусната жлеза /намираща се зад гръдната кост/. Предполага се наличие на автоимунно нарушение, при което с участието на тимусната жлеза в кръвта се натрупват автоантитела, блокиращи рецепторите за ацетилхолина.
Характерно за миастенията е, че болните са по-добре сутрин след ставане от сън, но мускулната слабост постепенно нараства, като вечер е максимално изразена. Засегнати са повече мускулите на главата,често не еднакво и несиметрично. Налице са слабост на въшните очни мускули, двойно виждане и страбизъм /двете очи гледат в различни посоки/, изчезване на лицевата мимика, затруднен или невъзможен говор, затруднено дъвкане и гълтане.
При по-тежки форми се засяга и дихателната мускулатура. Опасни са аспирационните пневмонии и особено дихателната слабост, която може да причини задушаване.
При генерализирани форми се засягат всички мукули на тялото, макар и неравномерно. Болестните явления траят с години /10-30 години и повече/. Протичането е хронично, с периоди на спонтанно подобрение или внезапно влошаване, което понякога е провокирано от инфекция, интоксикация или бременност.
Лечението на миастенията включва различни средства, чиято основна цел е да попречат на бързото разграждане на ацетилхолина. Автоимунните нарушения се повлияват благоприятно от приложение на кортикостероиди и други медикаменти, които подтискат имунната система. При наличие на увеличена тимусна жлеза се предприема хирургично отстраняване или рентгеново облъчване на жлезата.