Миокардиосклероза.
Миокардиосклерозата е хронично заболяване на сърдечния мускул, при което сърдечните мускулни клетки намаляват на брой, като на тяхно място се развива наместваща съединителна тъкан. Най-честата причина за развитие на миокардиосклероза е атеросклерозата. По-рядко причина може да бъде прекалено възпалително заболяване на миокарда /миокардит/.
Развитието на миокардната склероза при атеросклероза е последица от хронично намаляване на снабдяване на сърдечния мускул с кръв и кислород. В хода на заболяването се понижава съкратителната функция на миокарда и постепенно настъпва сърдечна недостатъчност. Когато разрастващата се съединителна тъкан засегне проводната система на сърцето се появяват ритмични нарушения.
Главното оплакване на болните е появата на задух - отначало при усилие, а покъсно и при покой, след обилно нахранване или по време на сън /т.н. кардиална астма/. У някои болни се среща и стенокардна болка. Настъпила сърдечна недостатъчност представлява най-тежко усложнение на болестта.
Лечението е консервативно - с диета, хигиенен режим и лекарства. Диетата включва употреба на пресни зеленчуци и плодове, белтъчини от животински произход с ограничаване на мазнините и готварската сол. Забранява се тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол. Хигиенните мерки включват физическо натоварване, туризъм, закалителни процедури, климатолечение.
Прилагат се медикаменти с противовъзпалително, съдоразширяващо и антиатеросклеротично действие, вкл. витамини, новфилин, антикоагуланти, цинаризин, пирамем, фезам и други. Отсраняват се наличните активни инфекциозни огнища. Усложненията и прогресиращата сърдечна недостатъчност се лекуват в болнична обстановка.
Прогнозата на компенсираната миокардиосклероза е добра. Прогнозата на нелекуваната и усложнената миокардиосклероза е сериозна и неблагоприятна.
Профилактиката се състои в навременно лечение и отстраняване на инфекциозни огнища и заболявания, причиняващи миокардна склероза /артериална хипертония, захарен диабет, миокардит, атеросклероза/. Необходимо е максимално отстраняване на рисковите фактори от хранително и хигиенно естество, вкл. забрана на тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол.