Симптоматична хипертония.

Покачването на артериалното налягане, което настъпва в хода на други заболявания, се определя като симптоматично /вторично/. Общоприета е следната квалификация на симптоматичната хипертония:
1. Хипертония при бъбречни заболявания;
2. Хипертония при нарушения в кръвната циркулация;
3. Хипертония при ендокринни заболявания;
4. Хипертония при кръвни заболявания;
5. Хипертония при увреждания на централната нервна система;
6. Медикаментозна хипертония, предизвикана от някои медикаменти.
Стойностите на артералното налягане са обикновено трайно повишени, но повечето болни постепенно се адаптират към тях и оплакванията им от хипертонията са слабо или умерено изразени. Усложненита, които настъпват, са същите както при есенциалната /първична, самостоятелна/ хипертонична болест.
Лекарственото, диетичното, хигиенното и друго лечение е като при хипертоничната болест, но е съобразено и с наличното основно заболяване, в хода на което се развива симптоматичната артериална хипертония.
Прогнозата зависи от тежестта на хипертонията и на основното заболяване. При настъпили усложнения тя е неблагоприятна.
Профилактиката включва всички мероприятия, предвидени за хипертоничната болест и основното заболяване, довело до симптоматична артериална хипертония.