събота, 9 февруари 2008 г.

Хипертонична болест.

Високото артериално налягане е много често и широко разпространено заболяване в света и у нас. В зависимост от причините, които го предизвикват, покаченото артерално налягане се разделя на хипертонична болест и симптоматична /вторична/ хипертония.
Хипертоничната болест /първична, есенциална хипертония/ представлява самостоятелно заболяване. Вторичната /симптоматична/ хипертония е последица от други заболявания - бъбречни, ендокринни, сърдечно-съдови и други.
Измерването на артериалното налягане сутрин след събуждане, на гладно и след спонтанно уриниране дава стойностите на основното /базално/ артериално налягане. По стандарта на СЗО /Световната здравна организация/ стойностите на нормалното кръвно налягане са 135-140/85-90 мм живачен стълб.
Хипертоничната болест се среща по-често у лица занимаващи се с умствен труд, съпроводен от нервно-психическо пренапрежение. У жени нерядко болестта възниква по време и след климакса. За развитие на хипертонична болест от значение са наследствени фактори, които са недостатъчно изяснени. Като предразполагащи фактори се приемат тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.
Честотата на болестта е по-висока у мъжете /в съотношение 2,6:1 спрямо жените/. През последните години се наблюдава нарастване на честотата на заболяването всред по-млади възрастови групи лица /между 25 - 40 години/.
В началния стадий липсват оплаквания. Хипертонията се открива случайно при изследване по друг повод или при профилактичен преглед. Единственият признак е наличие на повишено артериално налягане над приетите нормални стойности. Тези стойности са отначало колебливо повишени, по-високи вечер или при нервно-психично напрежение. Постепенно повишените стойности на артериалното налягане трайно се задържат.
Ранните оплаквания са главоболие, нарушен сън, шум в ушите, сърцебиене, лесна умствена и физическа умора. Главоболието е по-изразено сутрин след сън и вечер след работа. То обикновено е локализирано в челната и тилната област и има "стягащ" характер. В по-късните стадии на болестта оплакванията придобиват постоянен характер, а стойностите на артериалното налягане се стабилизират в граници 150-180/95-110 мм живачен стълб.
В хода на болестта често настъпват хипертонични кризи, с бързо и рязко покачване на артериалното налягане до и над 190/115 мм живачен стълб и засилване на главоболието. Кризата е с различна продължителност - от 1-2 часа до 3-4 дни и се съпътства от силно главоболие, нерядко гадене и повръщане, световъртеж, намалени зрение и слух, сърцебиене, треперене.
Понякога се наблюдават епилептиформени гърчове с временна загуба на съзнанието, слуха, зрението. Гърчовете се дължат на преходен мозъчен оток. В хода на по-тежка хипертонична криза може да настъпят усложнения - мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт. В по-късните стадии на болестта се увреждат жизнено важни органи. Развива се т.н. хипертонично сърце с хипертрофия и склерозни изменения главно на лявата камера и сърдечните съдове, с развитие на лявокамерна недостатъчност. Развива се бъбречна склероза с бъбречна недостатъчност.
В мозъка настъпва т.н. хипертонична енцефалопатия с недоимачно кръвооросяване и мозъчен инсулт. В очните дъна се появяват кръвоизливи и се уврежда зрението. Сърдечният инфаркт и мозъчният инсулт са много по-чести у болните от хипертонична болест в сравнение с лицата с нормално артериално налягане /в съотношение приблизително 6:1/.
Лечението е консервативно. Обикновено болните без оплаквания не са склонни към лекарствено лечение. Целта на лечението е трайно да се понижи артериалното налягане до достигане нормални или близки до нормалните стойности /до и под 140/90 мм живачен стълб/. Назначава се подходящ диетичен режим, с ограничаване на готварската сол и мазнините от животински произход.
Препоръчва се щадящ рационален ритъм на работа, осигуряване на 8-часов нощен сън, закалителни процедури, физически натоварвания под контрол, избягване на силни емоции и нервно-психично пренапрежение. Забранява се тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол.
Лекарственото лечение включва прилагане на редица медикаменти, които понижават артериалното налягане до граници, близки до нормалните. Всички тези антихипертензивни медикаменти се приемат по лекарско назначение и постоянен контрол върху артериалното налягане. Освен това се назначават диуретици, сънотворни, нервно-успокоителни и други препарати.
В хода на лечението cе изясняват най-подходящите антихипертензивни лекарства. Медикаментозното лечение е продължително и трудно, като дозировката трябва постоянно да се коригира и приспособява с оглед на развитието на болестта. Понастоящем съществува голям избор на ефективни медикаменти, повлияващи повишеното артериално налягане.
Прогнозата на болестта е различна според нейната степен и тежест. При леката и средно-тежка форма и при грижлив диетичен, хигиенен и лекарствен режим прогнозата е благоприятна и добра. При по-тежка форма на болестта и особено при зачестили хипертонични кризи и настъпили мозъчни, сърдечни, бъбречни и очни усложнения пронозата се влошава и става неблагоприятна. При неовладаемо, т.н. злокачествено развитие на заболяването прог нозата е абсолютно лоша.
Профилактиката се състои в поддържане на здравословен диетичен, хигиенен и професионален режим, избягване на тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, упражняване на полезен спорт, включително туризъм, отстраняване на състояние, водещи до емоционален стрес. Целесъобразно е поддържане на подходящо поднормено телесно тегло и наблюдение върху стойностите на артериалното налягане.