петък, 8 февруари 2008 г.

Хореа минор.

Хореа минор представлява форма на ревматичен енцефалит. Предполага се, че при възпалително заболяване на сливиците, причинено от стрептококи, в организма на болния се образуват антитела не само срещу стрептококите, но и срещу част от мозъчната тъкан /неостриатум/ която се намира в подкорието и взема главно участие в регулацията на мускулния тонус.
Заболяването се среща предимно в детска възраст - между 7 и 14 години. След 20-годишна възраст то почти не се наблюдава, освен изключително рядко по време на бременност.
Началото е незабележимо и бавно, започва със или без повишение на телесната температура, с промяна в поведението на детето - то става капризно, с неустойчиво настроение. Движенията стават неловки - особено с ръцете, като детето изпуска или неволно чупи предмети. След няколко дни се появяват първите признаци на неволеви хореични /безпорядъчни и разхвърлени/ движения в ръцете и краката, гримасничене, което родителите отначало приемат за каприз.
По-нататък свръхдвиженията се засилват, обхващат цели мускулни групи на ръцете и краката, лицето и туловището. Свръхдвиженията се придружават от значително намаление на мускулния тонус. Оформя се т.н. хипотоничен-хиперкинетичен синдром.
Понякога намалението на мускулния тонус е водещ признак при т.н. мека хореа, а хероичните движенния са слабо изразени. В хореичните движения могат да се въвлекат мекото небце, ларинксът, дъвкателната мускулатура, паради което гълтането и говореното се значително затруднени. Свръхдвиженията са безпорядъчни.
Понякога крайнците и тялото заемат причудливи положения. Може да се развие и буря от свръхдвижения, особено при емоция. По време на сън, те обикновено изчезват. Тези движения пречат на децата да извършват всекидневните си задължения.
Винаги е налице и психична промяна на болното дете, като се наблюдава понижение на интелекта, депресия, делир-параноиден синдром, често срещано усложнение е ендокардитът, с развитие на клапен сърдечен порок, предимно стеснение на митралната клапа.
Заболяването достига своя максимум за две седмици, а обратното развитие и оздравяване настъпва за два три месеца. Наблюдават се и хронични форми, които траят 6 и повече месеца.
Лечението се провежда в болнично заведение при постелен режим. Прилагат се различни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, луминал, витамини и подходяща диета. Прогнозата при своевременно и ефективно лечение е добра.