Сътресение на главния мозък.

Черепномозъчните травми биват: закрити - когато е запазена целостта на кожата на главата, независимо от това дали черепните кости са увредени или не;открити-когато е нарушена целостта на кожата на главата и черепните кости.
Мозъчното сътресение спада към групата на закритите черепномозъчни травми, в която влизат още мозъчната контузия и мозъчната компресия /кръвоизливи на мозъчните обвивки, вътремозъчните хематоми, фрактури на черепа/. Касае се за черепномозъчна травма, протичаща с общомозъчни симптоми без изразени огнищни неврологични прояви.
В основата на болестната картина лежат процеси на задържане /потискане/ в кората на главния мозък. Те настъпват в резултат на патофизиологични промени и невродинамични разстройства, заангажиращи кората на големите мозъчни полукалба, а след това и подкорието и сегментните рефлексни центрове /вкл. и вегетативните структури/. В следващия период процесът на задържане последователно отслабва в подкоровите структури и се съсредоточава в големите мозъчни полукалба.
При леките степени на сътресение /комоцио/ липсват видими промени в мозъчните структури, но при по-тежките травми се установяват точковидни кръвоизливи в мозъка, в основата на които стоят рефлексни съдови нарушения. Наблюдават се явления на оток или набъбване на мозъка, разширяване на ликворните пространства, които са изпълнени с цереброспинална течност /ликвор/. Вените на мозъка са разширени. В повечето случаи след травмата болните губят съзнание. Това е най-важният признак на мозъчното сътресение.
Понякога се наблюдава само леко помрачаване на съзнанието, кратковременна дезориентираност, световъртеж. Установяват се понижен мускулен тонус, хипорефлексия, тазово-резервуарни нарушения /свързани с уринирането/, забавена сърдечна дейност, спадане на артериалното налягане, разстройство на дишането.
След проясняване на съзнанието се отбелязват паметови нарушения, антиградна и ретроградна амнезия /загуба на паметта за събития преди или след мозъчното сътресение, промяна във фиксационната памет, дезориентация за време/. Много често болните се оплакват от главоболие и повръщане. По-късно се наблюдават психомоторна възбуда /комоционна психоза/, усилени вегетативни рефлекси, главоболие, безсъние, световъртеж.
При леките степени на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават още в същия ден или през следващите дни. Типична е краткотрайната загуба на съзнанието. След няколко минути болният идва в съзнание, като преминава фазата на краткотрайна дезориентираност със или без спомен за случилото се.
В други случаи при тежка форма на мозъчното сътресение оплакванията продължават със седмици и месеци. Особено продължителни и неприятни са вегетативните прояви - изпотяване, зачервяване или пребледняване, цианоза /посиняване/ на лицето, учестяване на сърдечната дейност, световъртеж, шум в ушите, главоболие, разстройство на съня, нарушения на дишането.
Лечението на болните с мозъчно сътресение се провежда в болнично заведение от лекар-специалист.