Контузия на главния мозък.

Мозъчната контузия представлява закрита травма, протичаща не само с общомозъчни прояви, както при мозъчното сътресение, но и с огнищна неврологична симптоматика /по нея може да се определи увредения мозъчен участък/.
Контузионното огнище се очертава в областта на нанесената травма или далече от мястото на удара - на противоположната страна, по механизма на противоудара.
В областта на контузионното огнище в главния мозък тъканта некротизира и се пропива с кръв и лимфа. По-късно се установява образуване на киста или ръбец. При увреждане на съдови стени могат да оформят травматични аневризми /торбовидно разширение на кръвоносен съд/, които по-късно могат да станат причина за мозъчни кръвоизливи. При въвличане в процеса и на меките мозъчни обвивки се образуват сраствания с мозъчната тъкан /травматичен арахноидит/. Най-после може да настъпи атрофия на мозъчната тъкан с развитие на несиметрична хидроцефалия.
В болестната картина на преден план е нарушеното съзнание. За разлика от мозъчното сътресение, при мозъчната контузия съзнанието е увредено в по-тежка степен и за по-продължително време.
Периодът на проясняване на съзнанието преминава през междинни фази на сопор /безсъзнателно състоние, от което човек може да бъде изваден за кратко време с помощта на силен дразнител/, сомнолентност /дълбока унесеност/,будна кома,обър каност, психомоторна възбуда. През това време могат да се наблюдават и по-тежки психически разстройства, като делирни състояния, нарушения на паметта, травматичен Корсаков синдром /нарушена фиксационна памет, празнини в паметта/.
Болните се оплакват от главоболие и повръщане. Установяват се завоалиране или оток на папилите / надигнато поленце в ретината, представляващо диска на зрителния нерв/, повишено или понижено ликворно налягане, наличие на еритроцити или кръв в ликвора. Много рядко при контузия на мозъка може да се развие огнищна неврологична симптоматика без загуба на съзнанието. Болестните симптоми са най-силно изразени веднага след травмата. В някои случаи при последващ реактивен оток на мозъка в близките часове те могат да се засилят. След това постепенно настъпва подобрение.
Смъртността при мозъчна контузия е по-малка при деца под 3-годишна възраст и постепенно нараства до 57% при възрастни между 60-70 години. Понякога след острия период се развива травматична епилепсия пристъпни гърчове или генерализирани припадъци. Увреждането на кората на главния мозък може да причини развитие на след травматично слабоумие, а на подкоровите структури -следтравматичен Паркинсонов синдром, който обикновено е асиметричен.
Месеци или години след травмата може да настъпи вътре мозъчен кръвоизлив, дължащ се на разкъсване на аневризма на травматично увреден кръвоносен съд.
Лечението на болни с контузия на главния мозък се провежда в специализирано /неврологично/ болнично отделение.