петък, 8 февруари 2008 г.

Компресия на главния мозък.

Компресията на главния мозък влиза в групата на закритите черепномозъчни травми, при които е запазена целостта на кожата на главата, независимо дали черепните кости са запазени или не. Компресията на мозъка може да се дължи на изляла се кръв в черепната кухина или на компресионна фрактура на черепната кутия.
Епидуралният хематом /кръвоизлив между черепните кости и твърдата мозъчна обвивка, т.е. - над обвивката/ е една от причините за мозъчна компресия. Най-често той се наблюдава при фрактура на костите на черепа в слепоочната област със засягане /разкъсване/ на някой клон или на самата средна менингеална артерия. Излялата се кръв постепенно отлепва мозъчната обвивка от черепните кости.
Няколко часа след преминаване на коматозното /безсъзнателно/състояние поради черепномозъчна травма съзнанието на болния отново се помрачава и той бързо изпада отново в коматозно състояние. Това се дължи на притискане на мозъчната тъкан от постепенно увеличаващия се кръвоизлив.
В някои случаи се отбелязва разширяване на зениците от страната на хематома. Това е важен диагностичен признак, който показва мястото за оперативна намеса. Болните с епидуларен хематом се нуждаят от спешна неврохирургична намеса.
Субдуралният хематом /кръвоизлив под твърдата обвивка, между нея и паяжиноподобната мозъчна обвивка/ е друга причина за мозъчна компресия. Той се образува при разкъсване на вени на меката мозъчна обвивка, преди вливането им в синусите на твърдата мозъчна обвивка.
Това най-често се наблюдава при травми, дори съвсем леки, с твърд предмед, без кожно нараняване, в челната или тилната област. Излятата кръв се разлива в субдуралното пространство по повърхността на мозъчното полукалбо, а понякога и по основата на мозъка. Според бързината на протичането субдуралният кръвоизлив може да бъде остър или хроничен.
Острият субдурален хематом се получава при разкъсване на по-голяма вена. След травмата се отбелязва светъл период от 3-4 дни, който е по-дълъг от светлия период при епидуралния хематом. Болният се оплаква от засилващо се главоболие, появява се гадене и повръщане. Сравнително бързо се развива сомнолентност /дълбока унесеност/, хемипарезата /двигателни разстройства на едната половина на тялото/ се засилва, настъпва сопор /безсъзнателно състояние, предхождащо комата/, кома, нарушение в дишането и пулса, повишаване на телесната температура. Ако болният не бъде опериран навреме, настъпва смърт.
Хроничният субдурален хематом се получава при излив на малко количество кръв. Кръвоизливът се организира и се обгражда от капсула. През образувалата се полупропусклива капсула в кръвоизливната маса постъпва течност, която увеличава допълнително натиска върху мозъчната тъкан. При някои болни първите прояви се появяват няколко месеца, дори години след травмата, за която те вече са забравили. Тук светлият период е най-често три седмици след травмата на главата. Постепенно започва пристъпно главоболие с гадене и повръщане. Развиват се психически разстройства в емоционално - паметовата област. При неврологично изследване се установяват едностранни или двустранни импулси от страната на пирамидния път /пътят, по който двигателните импулси от кората на мозъка достигат до двигателната мускулатура/.
Нелекуваните пациенти постепенно изпадат в сомнолентност, сопор и обикновено умират в дълбока кома. Болестната картина наподобява картината на мозъчни тумори. Лечението на субдуралния хематом е хирургично.
Компресия на мозъка настъпва и поради вътремозъчен кръвоизлив. Той се развива внезапно от типа на мозъчния хеморагичен инсулт, обикновено по време на травмата. Излялата се кръв притиска и разрушава мозъчната тъкан и предизвиква оток на мозъка с нарушение на дишането и сърдечната дейност. По-късно хематомът се организира и се образува капсула.
Лечението на този вид компресия от вътремозъчен кръвоизлив е хирургично.