петък, 8 февруари 2008 г.

Паркинсонизъм / Епидемичен летаргичен енцефалит /.

Причинител на заболяването е все още неразпознат вирус. То протича в два стадия - остър и хроничен.
Острият стадий представлява сив енцефалит, т.е. - засяга се сивото мозъчно вещество. В този стадий меките мозъчни обвивки и мозъчната кора са с увеличен приток на кръв и точковидни кръвоизливи.
Епидемичният летаргичен енцефалит /възпалително заболяване на главния мозък/ започва като инфекциозно заболяване с повишена температура, ускоряване или забавяне на сърдечния ритъм, непостоянно главоболие и ригидност на врата.
Основните болестни признаци са: сънливост, ограничение в подвижността на очната ябълка, невъзможност за волево повдигане на клепачите /затворени очи/, разширени зеници. Появява се двойно виждане, често хълцане. Нерядко се установяват вегетативни нарушения - бледост или зачервяване, обилно изпотяване, повишено слюнкоотделяне, повръщане. Наблюдават се Джаксънови гърчове, зрителни халюцинации, хиперкинезии /свръхдвижения/ и прояви на паркинсонизъм /безизразно лице, ригидност на мускулатурата, забавени движения/.
Хроничният стадий на епидемичния летаргичен енцефалит протича с типични прояви на паркинсонизъм. При повечето от случаите паркинсонизмът е с траен прогресиращ ход. Понякога острият стадий преминава в хроничен след светъл период от няколко месеца до 1-5-10 и повече години.
Характерна проява е мускулната ригидност, която обуславя и забавените движения. Едното или двете рамена увисват и се накланят напред. Движенията на болните са забавени и несръчни. Нерядко се наблюдава и пълна липса на движения, с поява на застинал масковиден израз на лицето, монотонен говор, дребен почерк /микрография/. Липсват характерните движения на размахване на горните крайници при ходене. Появява се и феноменът на т.н. "зъбчато колело" /при разтягане на мускулатурата се усеща стъпаловидно съпротивление/. Установява се дребен и ритмичен тремор /треперене на ръцете/, типичен за паркинсониците при покой, който изчезва в началото на активните движения и по време на сън. Треморът може да започне от китките, стъпалото, езика, долната челюст, главата, но е най-характерен за пръстите на ръцете, които каточели броят пари. Емоциите засилват тремора.
Всичко това определя типичната поза - главата и тялото са наведени напред, коленете са леко сгънати, ръцете са свити пред тялото, лицето е безизразно масковидно, походката е с дребни крачки, настъпва промяна в психиката. Болният е със забавена дейност, подозрителен, педантичен и депресивен. При нелекувани или неповлияващи се от лечението болни ригидността обхваща цялата мускулатура, движенията стават още по-бавни, болните изпадат в тежка неподвижност /акинезия/, уринирането и дефекацията се затрудняват много. Смъртта настъпва от усложнения на основното заболяване.
Лечението се провежда в специализирано лечебно заведение, а след това - диспансерна обстановка под контрол на лекар -специалист.