петък, 8 февруари 2008 г.

Гнойни менингити.
Менингококов/епидемичен/менингит

Гнойни менингити се причиняват от различни гноеродни бактерии и се характеризират с гнойно възпаление на мозъчните обвивки и гноевиден ликвор. Най-често причинител е менингококът, на който се дължат 54-60 % от случаите. Други причинители на гноен менингит са пневмококи, стрептококи, стафилококи.
Най-честият и най-типичният от гнойните менингити е менингококовият /или т.н. епидемичен/ менингит. Заразяването с причинителя менингокок/ става по въздушно - капков път. Менингококи са изолирани от секрети на очите, носа, гълтача, а така също и от кръвта на болните през първите един-два дни на заболяването.
Разпространението на болестта става главно от здрави носители на микроорганизма, които след контакт с болни се заразяват, стават инкубатори на менингококи, без да боледуват. Инкубационният период е различен за отделните болни - от няколко часа до няколко дни, по-рядко - до 2-3 седмици.
От менингококов менингит боледуват лица от всички възрастови групи, но по-често се среща при деца. Началото е остро, нерядко бурно, а в отделни случаи -мълнеоносно, като завършва със смърт. Температурата се повишава бързо, като може да достигне до 41-42 градуса С. Болните са обхванати от треска, оплакват се от силно главоболие, появява се повръщане. Развива се типичен менингеален синдром: главоболие,повръщане, ригидност на врата, повишена чувствителност към светлина и шум. Понякога се наблюдават и генерализирани припадъци.
Засяга се някои от черепно-мозъчните нерви: зрителният, слуховият, лицевият, очедвигателните нерви. Съзнанието може да бъде помрачено още в началото на болестта, а в следващите дни да се развие кома, което е лош прогностичен признак. По кожата се появява червено-кафеникав обрив, който не изчезва при натиск. Изследването на ликвора е много показателно за потвърждаването на диагнозата. Той е гноен и се намира под увеличено налягане.
Лечението на гнойния /менингококов, епидемичен/ менингит се провежда в специализирано болнично отделение. Прилагат се антибиотици, сулфонамиди, противоболкови и противотемпературни лекарства. При ранно активно лечение за 2-3 месеца настъпва подобрение и оздравяване. Прогнозата е сериозна, а при закъсняло лечение - неблагоприятна.