петък, 8 февруари 2008 г.

Туберкулозен менингит.

Туберкулозният менингит е възпалително заболяване на мозъчните обвивки, което се причинява от туберкулозния бактерий.
В икономически развитите страни туберкулозният менингит вече е рядко и несмъртоносно заболяване. В изостаналите в социално-икономическо отношение страни той все още представлява често и тежко заболяване.
До откриването на стрептомицина всички заболяли от туберкулозен менингит умираха за около един месец. Заболяването се развива най-често след предшествуващо заболяване от туберкулоза на белия дроб, на костите и ставите, на червата или на пикочно-половата система. Инфекцията се разпространява от болния орган до мозъчните обвивки по кръвен път.
Заболяването засяга предимно деца, но може да се появи във всяка възраст. Обикновено се развива подостро у лица с данни за прекарана преди това първична туберкулоза или за контакт с туберкулозно болни.
Началният период се характеризира с болестни прояви, които не са специфични за туберкулоза и не предвещават поява и развитие на туберкулозен менингит.
Болните се оплакват от общо неразположение, отпадналост, безапетитие, загуба на тегло, повишение на телесната температура до 38 градуса С особено привечер, нощно изпотяване, непостоянно главоболие, разстрой ство на съня. Децата стават раздразнителни, капризни, сънят им е неспокоен, с проплаквания. Този период продължава от няколко дни до седмици и дори месеци.
Вторият период протича с типичен менингеален синдром: главоболие, повръщане, поява на ригидност на врата, свръхчувствителност към светлина и шум. При изследване се откриват симптоми на триножника у деца /при седене децата се подпират на двете си изпънати ръце, които заедно с туловището образуват фигура, подобна на триножник/ и симптом на Лесаж у кърмачета /когато болното дете се вдигне на ръце, хванато под мишниците, то държи крачетата си сгънати в коленете и тазобедрените стави, докато здравото дете при подобно положение постоянно сгъва и разгъва крачетата си/.
В някои случаи при силно изразен менингиален синдром болният се огъва в кръста, лежейки по гръб, и единствените опорни точки на тялото са петите и телът. Главата е забита във възглавницата, очите са затворени, като от време на време болният простенва от силно главоболие и повръща. Пулсът е забавен,а температурата понякога е повишена до и над 39 градуса С. Нерядко заболяването започва нетипично без начален период, остро и бурно,с припадъци или частични гърчове.
Тъй като специфичният възпалителен процес е локализиран по мозъчната основа, още в началото на болестта могат да бъдат засегнати някои черепно-мозъчни нерви: очедвигателните, зрителният, лицевият, слуховият.
Слуховият нерв може да се увреди и от противотуберкулозните медикаменти, главно стрептомицина. Често се наблюдават и психични промени.
Гръбначно-мозъчната течност /ликворът/ е бистра и прозрачна, рядко жълтеникава, но при оставане в епруветката в покой се образува фина паяжиновидна мрежичка, което има важно диагностично значение.
Лечението е консервативно и се провежда в специализирано болнично заведение. Прогнозата и понастоящем е сериозна. И в период на трайна лечебна ремисия болните подлежат на строг диспансерен контрол за наблюдение и предотвратяване на болестен рецидив.