събота, 9 февруари 2008 г.

Заболявания на костите
Счупване /фрактура/.

Счупването на костите е последица от травма или възпаление на костта - със или без разместване на костните фрагменти, със или без разместване на кожа, мускули, кръвоносни съдове, нерви или други тъкани и органи.
На мястото на счупването се опипва болезнена подутина. След разпознаване на счупването крайникът се обездвижва с превръзка или шина, като обездвижването обхваща и двете съседни на счупването стави. Едновременно се дава и обезболяващо средство на пострадалото лице, което се насочва незабавно в болнично заведение за спешно травматологично лечение.
Оздравяването на костната фрактура става за различно дълго време - фрактура на раменна кост заздравява за около два месеца, на бедрена кост - за около три месеца, на тази и гръбначни прешлени - за 6-9 месеца. След фрактурата между допирните повърхности на костните фрагменти се образува калус /костна тъкан/. В калуса се отлагат и калциеви соли и той се превръща в нормална здрава кост.
Ключицата се счупва при падане върху ръката, рамото или лакътя. Вътрешният костен фрагмент се измества нагоре към шийните мускули, а външният - надолу към гръдните мускули. Това предизвиква характерна ъглова деформация на кожата. В такива случаи се предприема временно обездвижване и фиксиране на ръката към гръдния кош, давне на обезболяващ медикамент и бързо транспортиране на пострадалото лице в болнично /травматологично-ортопедично или хирургично/ заведение.
При счупване на раменна кост ръката се фиксира към тялото, като предмишницата се прикрепя към гръдния кош. Обездвижване на счупена предмишница се извършва с шина при сгъната в лакътя р в хирургично заведение, където се изяснява състоянието на плеврата и белите дробове с оглед нараняване или кръвоизлив.
Остеомиелит
Остеомиелитът е гнойно заболяване на коста. То се предизвиква от болестнотворни бактерии, които проникват в коста по кръвен път или по съседство при травматични увреди. Най-често боледуват деца след травма, която уврежда костната тъкан.
В засегната кост се развива гнойно възпаление, което обхваща и костната обвивка /периост/.
Гнойното възпаление в много случаи постепенно отслабва и изчезва. Нерядко обаче се образува гнойник /абсцес,флегмон/ с пробив през периоста, мускулатурата и кожата и фистулизиране. През фистулата изтича гной, примесена с некротична костна тъкан /секвестри/.
Болестта започва с повишаване на телесната температура до и над 40 градуса с разтрисания. Апетитът намалява, пулсът и дишането се учестяват. Засегнатото място е подуто, кожата върху него е опъната и зачервена. Локалната болка е изключителлно силна. След пробив на гнойния секрет и образуване на фистула болката намалява. Фистулата периодично се затваря и отново се отваря, като от нея изтича задържан гноен секрет.
При хронифициране /хроничен остеомиелит с гноене/ настъпват редица усложнения във вътрешните органи с развитие на сърдечно-съдова, чернодробна и бъбречна недостатъчност вследствие разпространена амилоидоза, сепсис, септикопиемия с образуване на множество абсцеси във вътрешните органи.
Лечението се провежда с високи дози широкоспектърни антибиотици. При образуване на абсцес или флегмон се предприема оперативно лечение по показание /пункция, кюретаж с отстраняване на костни секвестри, костозапълване с костен материал - пресен или консервиран от костнотъканна банка, заместителна костна реконструкция и други/.
Костно - ставна туберкулоза
Костно - ставната туберкулоза засяга предимно деца и млади лица. Тя е вторична и е последица от разнасяне на туберкулозни бактерии от първично огнище в червата, лимфните възли, бели дробове. Заболяват обикновено големи кости и стави /тазобедрена, коленна,раменна стави/.
В костта се развива туберкулозно възпаление, образува се каверна с гной, по съседство се развива туберкулозно възпаление в ставата, в която се натрупва туберкулозно-гноен секрет. Възпалението се развива прогресивно, нерядко настъпва пробив и се образува туберкулозна фистула, от която изтича жълто-зелена гной.
В протичането на костно-ставната туберкулоза се различават три стадия:
1. Проникване на туберкулозни бактерии в костта;
2. Стадий на развитие на възпалително-деструктивен костно-ставен процес с образуване на абсцес /т.н. студен абсцес/, със или безфистулизиране.
3. Оздравителен стадий е развитие на фибросклероза и костно-ставна деформация.
Туберкулоза на гръбначните прешлени /туберкулозен спондилит/ се развива в един или няколко съседни прешлени, като се образуват костни огнища с разпад, секвестрация, деформация на прешлените и на гръбначния стълб /гибус, гърбица/. Рядко се наблюдават фистули. Обикновено след няколко години възпалението затихва, остават трайни фибросклеротични изменения в прешлените. В протичането се наблюдават и рецидиви на болестта.
При туберкулоза на тазобедрената става /туберкулозен коксит/ възпалението започва в бедрената или тазовата кост и след това прониква в ставата. В началото се появява болка и накуцване след преумора, повишаване на телесната температура. Околоставната мускулатура е контрахирана. Възпалителният процес в ставата завършва с деформации поради деструкция на главичката на бедрената кост и на ацетабулума на тозовата кост. Нерядко се образува вътреставен абсцес с фисулизиране.
В оздравителния период настъпват фибросклероза и анкилоза /неподвижност/ на ставата. Мускулатурата на бедрото се атрофира в различна степен.
Туберкулозата на коленната става се развива бавно. Постепенно в ставата се натрупва туберкулозен гноен секрет, който абсцедира и образува фистула. Ставата се подува и обездвижва. Мускулите над и под ставата са в трайна контракция. Оздравяването протича бавно, с образуване на фибросклероза и анкилоза на ставата.
Туберкулозата на раменната става протича в две форми:
1. С нагнояване и образуване на фистула;
2. Т-н. суха форма - с разпад на главичката на раменната кост и на ставния хрущял и уплътняване на ставната капсула.
И при двете форми основните признаци са силна болка, ограничение на движенията на засегнатата става и постепенна атрофия на околоставната мускулатура.
Лечението на костно-ставната туберкулоза е продължително - до 6 и повече години и се провежда в болнична и санаториална обстановка. Прилагат се редица противотуберкулозни лекарства /стрептомицин, дидротенат, имицид, тубоцин, етамбутол, болкоуспокояващи, спазмолетици, усилена диета с повече белтъчини от животински и млечен произход.
По показание се предприема оперативно лечение /кюретаж и отстраняване на костни и ставни секвестри, артродеза, костна трансплантация/. Болните подлежат на диспансерно наблюдение, лечение и контрол в продължение на 12-15 и повече години.
Прогнозата при активно и оптимално лечение е добра. Ставните деформации и анкилози имат траен характер. При фистулизиране и хронично гноене съществува голям риск за развитие на тежки усложнения - амилоидоза на редица вътрешни органи, включително бъбреци, черен дроб, сърце, костен мозък и други, както и за разпространение на туберкулозата в други незасегнати органи и системи /менингит, белодробна туберкулоза, надбъбречни и полови жлези, черва и други/. Тези усложнения правят прогнозата сериозна и неблагоприятна.