петък, 8 февруари 2008 г.

Мигрена.

Мигрената е често срещано заболяване, засягащо по-често жените /в съотношение 3:1 спрямо мъжете/. То започва в млада възраст /обикновено около пубертета/ и честотата му се увеличава след 30-годишна възраст.
Причините за болестта не са изяснени. В 50-80% от случаите се откриват наследствени фактори. Началната фаза на мигренозния пристъп се дължи на спазъм /свиване/ на мозъчни артериални съдове и намаляване на кръвооросяването в определени мозъчни участъци, а болковата фаза - на силно разширение и последваща липса на тонус на съдовата стена на мозъчните и извънмозъчните артерии.
Пристъпите се провокират от множество фактори: преумора, безсъние, психични явления, гладуване, метеорологични въздействия /студ, топлина, вятър, ярка светлина/, алкохолна злоупотреба, тютюнев дим, полови ексцесии, продължителен престой в непроветрено помещение, стомашно-чревни и чернодробни разстройства. У някои болни е налице и хранителна алергия /към мляко, ягоди, яйца/.
Несъмнена е връзката на мигренозните пристъпи с хормонални, особено яйчниковите функции. Мигренозните пристъпи често съвпадат с мензиса /т.н. менструална мигрена/.
Болестта протича хормонално с пристъпи от главоболие, предимно в едната половина на главата, но може да обхваща и цялата глава. Интервалите между пристъпите са различни - отначало те са по-дълги, а по-късно стават все по-къси. През интервалите болните нямат никакви оплаквания. Пристъпът засяга предимно външната сънна артерия.
Той протича в четири фази: съдосвиваща, съдоразширяваща, оток на артериалната стена и обратно развитие на измененията. Началото е най-често сутрин след събуждане, но може да бъде и в друго време. При някои болни в продължение на часове има симптоми - предвестници, като гадене, сънливост, подтиснатост или възбуда, ненаситен глад.
У много болни 10-30 минути преди болковия пристъп, във фазата на съдосвиване/ се появява блещукащ скотом /загуба на участък от зрителното поле/, понякога последван от загуба на половината зрително поле и в двете очи /т.н. офталмична мигрена/, а по-рядко - изтръпване, парези в крайниците или лицето, които биват изолирани или съчетани със зрителни разстройства.
Тези прояви се дължат на недостатъчно кръвооросяване в определени мозъчни участъци поради съдовия спазъм. С настъпването на болката /фаза на съдоразширение/ тези прояви изчезват.
Болката може да започне рязко, изведнъж. Тя има пулсиращ характер /синхронен с пулса/, трае от 4 до 48 часа и е придружена от гадене и повръщане. Може да има и други вегетативни прояви, нерязко само от еднатата страна на главата /зачервяване или бледност, сълзотечение, запушване на ноздрите. Болката се усилва от всякакво психическо дразнене.
При т.н. вестибуларна мигрена се наблюдават световъртеж и шум в ухото на фона на главоболието, а при т.н. абдоминална /коремна/ мигрена главоболието се съчетава с коремни болки и нарушения в храносмилането.
Лечението по време на мигренозен пристъп изисква пълен покой и отстраняване на всякакви дразнители, особено светлинни и звукови. За прекратяване на пристъпа се използват препарати, които предизвикват свиване на разширените мозъчни съдове.
Тези препарти са противопоказни при бременност, хипертония и коронарно-сърдечна недостатъчност. Могат да се използват и обезболяващи средства /мигренол, седалгин, цитрамон/, както и комбинацията им с транквилизатори.