Епилепсия.

Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се изразява с повтарящи се краткотрайни пристъпни периоди на двигателни и /или психични промени вследствие едновременна възбуда на голям брой мозъчни неврони /нервни клетки/.
В основата на епилепсията лежат два причинни фактора:
1. Наследствено-обусловена готовност на мозъчните клетки, поради нарушение на обмяната им, понижаващо прага на възбуждане на неврона; 2. Формиране на епилептично огнище , с локална промяна във функционалното състояние на група неврони, които дават разреди с много висока честота и относително ниска амплитуда /епилептични неврони/.
Епилептичното изменение на невроните настъпва в резултат на различни мозъчни увреди. Някои от тези увреди са трайни и окончателни /прекарана травма по време на раждане, възпаление на главния мозък /енцефалит/, интоксикация. Други увреди се дължат на прогресиращи мозъчни тумори, съдови хронични възпалителни и дегенеративни процеси в мозъка.
Епилептичното огнище се образува в съседство с увредения, некротизирал и цикатризирал участък, който е заменен с пълноценна мозъчна тъкан.
Огнищната епилепсия, при която е ясно или се подозира огнището на увреда и се знае причинният фактор, се означава като симптоматична епилепсия.
Факторите за възникване на епилепсия могат да се съчетават в различни съотношения. Невинаги мозъчните травми и възпаления довеждат до епилептични прояви.
При групата болни от генуинна /есенциална/ епилепсия рязко преобладава наследственият фактор, тогава мозъкът реагира като едно дифузно /разлято/ епилептично огнище.
Болестните прояви на епилептичните пристъпи са разнообразни. Съгласно приетата международна класификация епилептичните припадъци се делят на две групи: генерализирани /общи/ и фокални /огнищни/.
Епилептичните неврони от огнището имат тенденцията да разпространяват възбудния процес, въвличайки все повече неврони в синхронни разреди, т.е. - един огнищен епилептичен припадък може да се генерира и да обхване цялото тяло със загуба на съзнанието.
Според разположението на епилептичното огнище най-често срещаните фокални пристъпи са:
1. Двигателни /моторни/ Джаксънови пристъпи. Огнището е в челния мозъчен дял. Проявяват се с едностранни гърчове на лицето и /или на ръката, по-рядко на краката. Понякога остават ограничени в определени мускулни групи, а друг път се разпространяват по едната телесна половина; 2. Сетивни Джаксънови пристъпи. Огнището е в слепоочния мозъчен дял. Проявяват се с краткотрайни пристъпи на болка, изтръп ване, мравучкане в различните участъци на кожата на противоположната телесна половина; 3. Психомоторни пристъпи. Огнището е в слепоочния мозъчен дял. Проявяват се внезапно с дълбока промяна на съзнанието, извършване на елементарни неадекватни действия - събличане, уриниране, тичане.
Генерализираните припадъци винаги протичат със загуба на съзнанието.
Най-важните от тях са:
1. Голям епилептичен припадък /гран мал/ - най-честата и типична проява на епилепсията. В хода на припадъка се различават четири фази: предвестници, аура, гърчове и следприпадъчно състояние. Предвестниците са главоболие, раздразнителност и отпадналост, минути или часове преди припадъка. Аурата, или началото на припадъка, може да бъде сетивен или моторен Джаксънов гърч или халюцинация. Самият гърч започва най-често с вик, рязко падане /често с нараняване/, спиране на дишането, бледност с последващо посиняване. Зениците са широко отворени и не реагират на светлина. Това трае секунди до половин минута. Дишането постепенно се възстановява. На устата се появява пяна, често кръвениста поради прехапване на езика. Възможно е и изпускане по малка нужда. Съзнанието постепенно се прояснява; 2. Малък епилептичен припадък /пти мал/. Среща се по-често у деца и се изразява в моментна загуба на съзнанието, с втренчване, без падане и без гърчове.
Лечението на епилепсията е строго индивидуално и се провежда под внимателен и непрекъснат лекарски контрол. То е про дължително и се прекратява след едва тригодишна ремисия /прекратяване/ на заболяването. Болните в ремисия обаче остават под диспансерно наблюдение.